Бил ли е Соломон несметно богат ? Част 3

ІІІ. Историческият контекст

Предположението, че цар с размаха на Соломон по необходимост би се появил в летописите на тогавашните държави, също води до отрицателно отношение към твърденията в Разказа за Соломон от ІІІ Цар. 1-11 гл., когато се установи, че извън Библията няма други сведения за него. Но древният контекст заслужава да бъде изследван внимателно, преди да се направят каквито и да било изводи.

Не е странно, че името на Соломон отсъства от античните текстове. Разполагаме с много малко документи за събитията в Сирия и Палестина през Х в. пр. Хр.

1. Не съществуват асирийски или вавилонски летописи от Х в. пр. Хр., в които би се очаквало да бъде споменат владетелят на Йерусалим. Двете царства са били в упадък през по-голямата част от това столетие. Асирия е започнала да се възстановява ок. 925 г. пр. Хр. и нито тя, нито Вавилония са имали търговски и други отношения с народите далеч на запад и на юг, защото са били изтощавани от постоянните нападения на арамейските племена, които са се придвижвали на изток от Ефрат. Запазени са асирийски царски надписи, но те засягат вътрешните дела на империята до последната четвърт на века, докато от Вавилония „с изключение на една плоча (стела) няма оригинален текст, по-дълъг от четири реда”^[1]. Асирийските войски са достигнали Средиземноморието не по-рано от 876 г. пр. Хр. Скоро след това Салманасар ІІІ разказва за повторното превземане на град близо до Ефрат, който ок. 1000 г. пр. Хр. временно е завладян от арамейски принц. Предполага се, че арамеецът е бил Адраазар (Ададезер), който е завоювал земите до или отвъд Ефрат и когото Давид е победил (ІV Цар. 8:3; 10:16)^[2].
2. Арамейските племена придобиват сила в Сирия – твърдят асирийските източници, но от тях не са запазени документи, писани преди средата на ІХ в. пр. Хр., а по-късните им летописи не отразяват събитията още от Х в. пр. Хр.
3. Царството на Соломоновия съюзник Хирам от Тир археологически е почти изцяло непознато и няма текстове от града или свързани с него, по-стари от VІІІ в. пр. Хр. По отношение на Хирам Йосиф Флавий предава информация, която е почерпил от Менандър от Ефес и неговите „Летописи за Тир”, както и от „Финикийската история” на друг автор, но колко стари или колко надеждни са тези източници не може да се установи^[3]. За другите финикийски градове историята също мълчи.
4. Египет предоставя само няколко надписа, свързани по някакъв начин с Палестина, от 1000 г. пр. Хр. нататък. Най-известен сред тях е списъкът от места, през които войските на фараон Сисак (Сусаким) са минали, издялан върху портала на Бубастис в Карнак. В нито един от тези надписи не се споменава името на цар от Израил или Юда. Военният поход на Сисак е бил увековечен с триумфална плоча, която той поставил в Мегидо и от която е оцелял един фрагмент. Със сигурност по онова време е имало и други взаимоотношения – запазена е например ваза, на която е изписано името на Осоркон ІІ (ок. 874-850 г. пр. Хр.). Някога тя е украсявала двореца в Самария, където археолозите са я намерили счупена. Вазата вероятно е била подарък на израилския цар от фараона. По-късно фараон Нехао (Нехо) предприел поход на север и убил цар Йосия в Мегидо (ІV Цар. 23:29-35). Досега единствените сведения за тази победа от Леванта са във фрагмент, където се казва, че Нехао е завладял Сидон. Източниците от Египет са толкова оскъдни поради общата слабост на страната от ХІ в. пр. Хр. нататък. Походът на Сисак срещу Палестина е бил изолиран акт.

Нито един административен документ от Египет не се отнася за външните работи на страната, така че липсата на Соломоновото име там не говори нищо. Свидетелството за брака на Соломон с дъщерята на фараона съответства на онова, което знаем за политиката на Египет по онова време^[4].

Оскъдните сведения за Соломон не са нещо необичайно. Много древни царе и събития са ни познати от единични описания – съвременни на тях или по-късни, – а доста повече царе и събития са ни непознати, защото не са засвидетелствани. В действителност много повече писмени документи от античността са били унищожени, отколкото са онези, които някога бихме могли да възстановим в Египет, Месопотамия и Палестина. Нямаме основание да пренебрегваме тези факти и да изразяваме скептична позиция, както постъпва един журналист: „По-смущаващ и от липсата на еврейски надписи от Соломоновото време е фактът, че нито веднъж през онази епоха не се споменават имената на Давид или Соломон в хрониките на множеството съседни на тях държави, които със сигурност са имали свои летописи през Х в. пр. Хр. Във време, когато Библията ни казва, че Соломон е създал голяма империя в Близкия изток, никой от неговите съвременници, дори финикийците, явно не е забелязал този факт.“^[5]

Очевидно е колко далеч от истината е това твърдение, особено като имаме предвид, че от онзи период не са запазени никакви финикийски писмени паметници в тази сфера.

От гледна точка на културния и историческия контекст би могло да се приеме, че един цар със Соломоновото великолепие е управлявал тогава. Възраженията на изследователите се основават върху по-малката значимост на Йерусалим и ограничения обхват на Давидовото царство. Но възходът на малки държави до огромна слава и после техният бърз или постепенен упадък е нещо обичайно за световната история, когато един способен управник обръща обстоятелствата в своя полза. Ирод Велики е показателен пример – неговият годишен приход в края на управлението му според Йосиф Флавий е бил 1050 таланта. Ирод е владеел царство, което е било разделено веднага след смъртта му, и е построил великолепни здания, изгубили своята слава за 75 години.

Като сюзерен над Палестина от Средиземноморието на изток отвъд Йордан и от Червено море до Ефрат, Соломон е можел да контролира важни търговски пътища извън Израил, включително северните части на маршрутите, по които се е внасял тамян от Йемен (в този контекст е и взаимноизгодното споразумение между царя на Израил и Савската царица). Всичко това е допринасяло съществено за приходите на Соломон.

ІV. Същността на еврейската историческа книга

1. Съдържание

Разказът за Соломон е част от книгите ІІІ и ІV Царства, които описват историята на Израил и Юда от смъртта на Давид до завладяването на всяко от двете царства. Никой друг народ от древния Близък изток не е оставил подобна повествователна история, написана в трето лице, излагаща честно пораженията наред с победите на общността и на отделните царе в продължение на няколко столетия. Тя е обяснителен разказ, без претенцията да бъде нещо друго, като нейната основна теза е, че Богът на Израил е бил отговорен за неговото развитие, защото е сключил Завет с народа, така че всичко, което се случва в историята му, да оказва влияние според Божията воля върху царете и върху всички израилтяни. В този смисъл авторите на книгите ІІІ и ІV Царства са имали обща база със своите съседи, които също са твърдели, че техните богове им дават победа или ги наказват с военни поражения, макар че никъде другаде не присъства идеята за завета. И така, ще се опитаме да отговорим на въпроса дали текстът на двете библейски книги, завършен по време на или след Вавилонския плен, е надежден исторически източник за описвания период преди 400 години.

Писателите в Асирия и Вавилония са поддържали един вид постоянни летописи за значимите събития, върху които са базирали Вавилонските хроники и Асирийските епонимни хроники^[6]. Дървени плочици, покрити с восък, са били най-вероятният материал за тези дневници (еврейски – „лŷах“), но те са били унищожени. По аналогия можем да предположим, че еврейските книжници, съставили книгите Царства, са имали подобни източници, написани върху восък или на папирус, и също по аналогия да заключим, че тези текстове биха могли да бъдат дело на много поколения. Ако целите книги ІІІ и ІV Царства представляваха фолклорно произведение или бяха силно разкрасени истории, бихме имали основание да отречем Разказа за Соломон или части от него и да го уподобим на епоса „Хиляда и една нощи“, но всеки път, когато текстът на книгите се свери с подходящи летописи от други страни, той може да се възприеме като надеждно описание, което се придържа към свои собствени цел и светоглед. Липсата на такива сведения за управлението на Соломон, която е послужила като повод за всеобщ скептицизъм, не би трябвало да ни кара да разглеждаме тази част от книгите по-различно от останалия текст.

Богословската нишка, която преминава през целите ІІІ и ІV Царства, може вече да е присъствала в техните източници – не е нужно да се е появила едва във времето на окончателното съставяне на книгите. Всъщност тя би могла да е свързана още с епохата на Соломон. Богословието и стилът на тези две книги обикновено се определят като „второзаконнически”, защото имат много общи елементи с книгата Второзаконие, която се разглежда в контекста на реформата на цар Йосия през 622 г. пр. Хр., и също така с книгата на Йеремия, чиито пророчества са изречени малко по-рано. Смята се, че всички образци на тази доктрина и стил идват от един период – края на VІІ-VІ в. пр. Хр. Но приликите не изискват непременно едновременност. Във второзаконническия стил има много паралели с асирийските царски надписи. При тях един и същи стил може да бъде следван векове наред. Например изрази от Аналите на цар Теглат-Феласар І, който е управлявал около 1100 г. пр. Хр., се повтарят с малки изменения в паметници на Саргон ІІ, създадени 400 години по-късно, или в Аналите на неговите наследници Сенахерим (Сенахирим) и Ашурбанипал.

Бихме могли да приемем тезата, че книгите ІІІ и ІV Царства обхващат материал от много по-ранни писмени паметници с малко редакторски промени, така че описаните там събития в Израил и Юда от времето на Давид и Соломон нататък да се сметнат за надеждни исторически източници. Това още не е доказателство за тяхната достоверност, но изисква онези, които виждат в тях малка стойност, да предложат по-силни доводи, основани върху познаване на античните практики.

Някои изследователи имат и други възражения към Разказа за Соломон. Те говорят за контраст между изобилието от злато при Соломон и предполагаемото малко количество злато, с което Давид е разполагал. За короната на амонския цар, която Давид получава и която тежи един талант, се споменава във ІІ Цар. 12:30. Но там се говори недвусмислено и за други, неуточнени количества, които вероятно са били по-големи – златните щитове, взети от совския цар Адраазар, подаръкът на ематския цар Тоа, плячката от други народи. Всичко това е изредено във ІІ Цар. 8:7-12. Изтъква се също контрастът между очевидно беглите препратки към съвременниците на Соломон – Савската царица и фараона – и споменаването на Сисак и други владетели в следващите глави от библейския текст. Но това е друг слаб аргумент. В ІІІ Цар. 11:14-22 е даден епизодът с едомеца Адад (Адер), който бил женен за сестрата на царица Тахпенеса, съпругата на фараона. Царицата е спомената по име, а нейният важен роднина – царят на Египет – не е назован конкретно. Отсъствието на фараоновото име подсказва, че то просто не е било необходимо за разказа. И обратно, там, където името присъства, например Хирам от Тир, то се тълкува като белег за „фолклорен герой”, защото Хирам било широко разпространено финикийско име. Като че ли царят не би могъл да носи общоприето име^[7].

Твърдението, че властта на Соломон се е простирала от египетската граница до Ефрат, трябва да се балансира, смятат опонентите на библейския текст, въпреки „объркващите“ думи на тримата противници на Израил – едомеца Адад, Разон от Дамаск и ефремеца Йеровоам (ІІІ Цар. 11:14-40)^[8]. Този аргумент също може да бъде опроверган, защото самото присъствие на сведения за тези трима мъже удостоверява автентичността на разказа – те едва ли биха били измислица на автора в стремежа му да възвеличи Соломон. Нещо повече, ако фактите за първите двама могат да спечелят нашето доверие като „следвторозаконнически добавки… вероятно взети от архивни източници”^[9], тогава те свидетелстват за наличието в един по-късен период на стари документи, ненапълно благоприятни за Соломон. Заплахите, отправени към един император от негови противници, не отричат управлението му, а са предизвикателство към него и могат да бъдат успешни или не, както историята често разкрива. Най-накрая ще отбележим и предположението, че епизодите за това, как Бог се явява в сън на Соломон, спящ при жертвеника в Гаваон, и за женитбата на царя с дъщерята на фараона са със съмнителна достоверност, защото подобни разкази има и на други езици^[10]. Това е толкова незадоволителен аргумент, колкото и този, че Джон Кенеди не е бил убит, защото истории за убити президенти съществуват както в същата страна, така и в други.

2. Текст

Пътят на еврейския библейски текст може да се проследи назад във времето до Свитъците от Мъртво море, които съдържат фрагменти от книгите ІІІ и ІV Царства. Също така има позовавания на текста от тези книги в Премъдрост на Иисус, син Сирахов 47:12–22, която датира от ІІ в. пр. Хр. Еврейската Библия е била преведена на гръцки език през ІІІ и ІІ в. пр. Хр., така че текстът е съществувал под някаква форма преди този период. Различията между гръцката версия, наречена Септуагинта, и традиционния еврейски текст на книгите ІІІ и ІV Царства подсказват, че може да е имало някаква променливост в тяхното съдържание по онова време. Тези различия са били използвани като инструмент за анализ на редакторските допълнения и поправки в книгите. Това е сложна тема, по която тук можем само да направим някои бележки.

Една от тях е значима. Септуагинтата не съдържа стихове за облицовката на храма със злато (Масоретски текст, ІІІ Цар. 6:18, 21а, 22б), ето защо е използвана да подкрепи тезата, че това разбиране е резултат на преувеличение с течение на времето^[11]. Но Септуагинтата не е последователна, защото в действителност предава ст. 21: „Той го облицова със злато” и ст. 22а, който дава най-разточителното описание: „Той облицова целия храм със злато.” Гудинг изследва гръцкия текст на ІІІ Царства, като го сравнява с еврейския, и показва ясно, че пропуските в Септуагинтата далеч не говорят за едно примитивно отражение на еврейския оригинал, а могат да бъдат сведени до грешки на преписвачите в ранен етап от историята на текста. Само когато гръцкият се чете в контекста на еврейския, той има смисъл. Това и други изследвания доказват, че можем да се доверим в малка степен на Септуагинтата като отправна точка в историята на еврейския текст на книгите ІІІ и ІV Царства^[12].

1. Заключение

Това есе защитава позитивния подход към Разказа за Соломон, като отстоява необходимостта той да се разглежда в контекста на познанията за античния Близък изток с цел да се отхвърлят предубежденията на някои библейски учени при изучаването му. Ако следваме текста на Стария Завет, всички доказателства сочат, че Соломон е действал по подобие на царете около него (още доказателства могат да се добавят към тези, които изложихме тук). Неговото огромно богатство според Свещеното Писание и липсата на потвърждения за управлението му от други източници – това е принципната основа за съвременния скептицизъм. Но то не е непреодолима пречка да се доверим на еврейските сведения – на практика не съществува нито едно външно или обективно доказателство, което да ги отрича. Възможността тези данни да отразяват достоверно царуването на Соломон трябва да се допусне, дори ако засега няма свидетелства от други източници в тяхна полза.

Алан Милард

[1]Brinkman, J. Babylonia c. 1000-748 BC. – In: The Cambridge Ancient History. Vol. 3. Part 1. J. Boardman et al., eds. Cambridge, England, Cambridge University Press, 1984, p. 296.

[2]Malamat, A. The Arameans. – In: Peoples of Old Testament Times. D. Wiseman, ed. Oxford, Clarendon, 1973, p. 142.

[3]Bunnens, G. L’histoire evenementielle partim Orient. – In: La civilisation phenicienne et punique. V. Krings, ed. Leiden, Brill, 1995, 222-225.

[4]Kitchen, K.  The Third Intermediate Period in Egypt. Warminster, Aris & Phillips, 1996; Kitchen, K. Egypt and Israel During the First Millenium BC . – In: Vetus Testamentum Supplement. Vol. 40. J. Emerton, ed. Leiden, Brill, 1988, 107-123.

[5]Magnusson, M. BC: The Archaeology of the Bible Lands. London, Bodley Head, 1977, p. 155.

[6]Асирийците не са броели годините, а са ги назовавали по името на царе, висши сановници и управители на провинции. Епоним (от гръцки) е човек, на чието име са наречени народи, местности и т.н. Б. пр.

[7]Pritchard, J. The Age of Solomon. – In: Solomon and Sheba. J. Pritchard, ed. London, Phaidon, 1974, p. 32

[8]Miller, J. Solomon: International Potentate or Local King? – Palestine Exploration Quarterly, 1991, N 123, p. 28.

[9]Jones, G. 1 and 2 Kings. Grand Rapids, Eerdmans, 1984, p. 237.

[10]Miller, J., J. Hayes/ A History of Ancient Israel and Judah. Philadelphia, Westminster, 1986, p. 195.

[11]Montgomery, J., H. Gehman. Kings. Edinburgh, T. & T. Clark, 1951, p. 150.

[12]Gooding, D. Temple Specifications: A Dispute in Logical Arrangement between the MT and the LXX. – In: Vetus Testamentum. Vol. 17, 1967, 143-172; Weavers, J. Exegetical Principles underlying the Septuagint Text of 1 Kings II.12-XXI.43. – In: Old Testament Studies. Vol. 8, 1950, 300-322.