Симеон Попов
Четиво за6 мин.

13. БИБЛИЯТА / 14. НЕБЕТО

  1. БИБЛИЯТА

Тази пречудна книга ме учи да бъда християнин. Като християнин аз притежавам, изучавам и обичам това безценно Слово на Бога.

 

Тази пречудна книга ме учи да бъда християнин. Като християнин аз притежавам, изучавам и обичам това безценно Слово на Бога.

  Откривам в този скъп небесен подарък извори на радост и удовлетворение. Библията е стара като човечеството и млада като човешкото сърце. Преследвана и търсена, мразена и обичана, презирана и усърдно четена, тя остава вечно актуална. Надживяла е много царства, държави и епохи. Видяла е десетки хиляди книги да изчезват. За тях можем да кажем: „Суета на суетите. Всичко е суета“. За нея признаваме: „Истина на истините“. Всичко в нея е истина. Никак не се забравя. Пътят й е непрестанно изкачване. Краят й не е гроб, а небесен престол.

В Библията има нещо поразително. Тя е писана в продължение на 15 века. Началото й е от 1400 години преди Христос. Последните й редове са написани 100 години след Христос. Нейните автори са около 50. Между тях има царе, юристи, съдии, генерали, рибари, овчари, говедари, свещеници, пророци, лекари. Някои са писали в пустинята, други на морския бряг, трети в царски палат, четвърти в овчарска колиба, пети на заточение, шести в затвора. И въпреки това Библията не е конгломерат, в нея има чудно единство. По съдържание тя е цяла библиотека. Съдържа история, поезия, проза, философия, красноречие, хумор и сатира, трагедия, любовни разкази, военни доклади, право, проповеди, пророчества, летописи. Започва с думите: „Да бъде светлина!“. Завършва с думите: „Да бъде живот!“. Единството й е в личността на Иисус Христос. Той е нейното истинско съдържание, което е безкрайно богато.

Библията и грехът взаимно се отричат. Който обича Словото на Бога, мрази греха. Който обича греха, страни от Божието слово.  Пренебрегването на Библията е начало на отдалечаването от Бога. Както е надписана една стара Библия: „Тази книга ще те отдалечава от греха или грехът ще те отдалечава от нея“.

Тя говори за Бога и ние Го виждаме като строг, но справедлив и любещ Баща. Чрез нея разбираме по-добре и Бога, и ближния, и себе си. Тя ни представя Божия Син и пречудното Му дело за нашето спасение. Разкрива ни величието и значимостта на Неговото дело. Уверява ни, че Бог ни обича. Библията е истина – тя ни посочва греха и го осъжда. Изобличава ни: „Ти си грешник!“. А отплатата за греха е смърт! „Библията е книга, в която в продължение на хиляди години човешкият дух е намирал светлина и отговор на всичко най-съкровено в сърцето си“ (Томас Карлайл). Тя прогласява, че човек живее във време, което започва със Сътворението и завършва с Божия съд. Вярата в тази истина винаги е била извор на утеха и радостна надежда за човешкия род. Днес някои учени твърдят, че човечеството живее във време, което започва с маймуната и завършва с атомната война. Това убеждение води мнозина до неизразимо отчаяние.

Библията се разделя на две основни части: Стар и Нов Завет. Старият Завет е сборник от Свещените Писания преди Христос. Тук се описват повеленията на Бога към Неговия народ и удивителното Му търпение. Тук се дава обещание за идването на Христос. В Новия Завет се рисува ликът на Богочовека, Който изпълнява Божието обещание за нашето спасение.

Логично е такава свята Книга, наситена с любов и грижа към човека, да бъде уважавана и обичана. Но става точно обратното. Никоя армия не е преминала през такива тежки сражения. Никоя крепост не е била така яростно атакувана. Никоя морска скала не е била така блъскана. Хората събирали Библии и ги изгаряли. Избивали нейните читатели.

Враговете на Божието слово го мразят не защото са убедени, че то е измамно, а защото се боят от неговата истинност. При това страшна истинност. Ако то беше лъжливо като приказките от „1001 нощи“, никой нямаше да го ненавижда. Щеше да бъде забравено. Кой престъпник се радва, когато го хванат? Тъкмо това прави Словото, като изобличава нашето зло. Но всички усилия да се унищожи Библията са били напразни.

Поразителен е случаят с Волтер. Той се хвалел, че това, което Иисус и Неговите апостоли са изградили за 18 века, той ще унищожи за няколко десетилетия. „След 100 години Библията ще бъде забравена“ – заявил Волтер. Но какво става? Домът на Волтер бил купен от едно Библейско дружество и сега е най-големият склад за Библии във Франция. Бог не е за подиграване.

Днес Библията е най-превежданата и  най-разпространяваната книга в света. През 1500 г. тя е била преведена на 15 езика. През 1800 г. – на 71 езика. През 1969 г. цялата Библия и части от нея са били преведени на 1300 езика. В наши дни този брой възлиза на 1907 и постоянно се прибавят нови преводи.

Нека помним нещо много важно: трябва да изучаваме Библията, така че да схванем нейните основни истини, както и да опознаем по-добре Бога. Ако това желание липсва, нейното изучаване е безполезно, дори вредно.

Драги читатели, имате ли Библия? Четете ли я, и то всеки ден? Изучавате ли я? Обогатявайте сърцата си с нейните чудни, спасителни истини. Старайте се да я прилагате във вашето всекидневие.

 

 

 

  1. НЕБЕТО

Като християнин вярвам, че има небе.

 

За него знам много малко. Оскъдните сведения черпим само от Библията. Могат да ни помогнат и разсъжденията на боговдъхновени хора, които намираме за правдоподобни.

В труда си „Великата дидактика” големият педагог Ян Амос Коменски обяснява: „Човек преминава през три фази на живота:

  1. В майчината утроба. Там той се готви за земния живот. Преминаването към втората фаза е критично – това е раждането. То е болезнено както за майката, така и за детето. Тогава детето оставя обвивката си – плацентата – и преминава в земния живот.
  2. Земният живот. Тук човек подготвя душата си за вечността. Преминаването отвъд също е критично – това е смъртта. Тогава човек оставя тялото си и навлиза във вечността.
  3. Вечният живот. Какво представлява той, твърде малко знаем. Библията ни казва: „Окото не е виждало, ухото не е чувало и на човека на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат“ (I Кор. 2:9).

Небето ни се описва като царство, като наследство, като град, като дом за Божите чеда. Знаем, че този дом е мястото, където човек се чувства най-добре, отдъхва и се радва на вечна радост и чиста любов. Там Бог живее в непристъпна светлина. Там е взето решението да се сътворят светът и човекът. Преди да се възнесе от земята Господ Иисус обещава: „Ще ви взема при Себе Си“ (Йоан 14:3). Това е непонятно за човешкия ум. Не са ли достатъчни на Бога множествата чисти и светли ангели, че е тръгнал да търси по земята грешници, които да станат Негови съжители? Не разбираме това, но го приемаме с вяра и радост.

Какви са тези небесни жилища? Земните са човешко дело и имат много недостатъци. Питайте хората, които влизат в нови апартаменти. Но небесните са неръкотворни. Съвършени са. Земните се изграждат с много труд. Струват маса пари. Небесните ни се подаряват. Земните са арена на много страдания, караници, недоразумения и малко радост и щастие. Небесните са богати с чиста радост и блаженство, защото там се изпълнява Божията воля и няма грях, болести и смърт. Казва ни се, че небесните улици са постлани със злато. Колко чисти трябва да бъдат нозете на небесните жители! И не само нозете, а и сърцата!

Затова копнея за небето. Невярващите хора живеят, за да умрат. Ние, християните, умираме, за да живеем.


Симеон Попов

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2019 <<<


СПОДЕЛИ