Въпросът в какво отношение се намират науката и Библията спада към най-вълнуващата проблематика на настоящето. В крайна сметка всички спорове между различните направления на човешката мисъл в наше време и Библията (например темата за сътворение или еволюция, за различните богословски доктрини, за феминизма) може да се сведат до един основен въпрос: „Как аз чета Библията?“ Свързани с това са следните извънредно важни въпроси:
- Каква стойност приписваме на твърденията от Библията?
- Дали думите в Библията са били валидни само за времето, през което е написана, или са верни по принцип?
- В какви области се разпростира компетентността на Библията?
- Говори ли Библията действително с авторитета на живия Бог, или тя е едно човешко произведение?
- Съдържа ли Библията човешки фалшификации, или се доверяваме на Бога, че гарантираното в Словото Му намерение да ни информира по никакъв начин не може да бъде провалено или ограничено през всички следващи векове?
Схващанията за начините да се тълкува Библията са много различни и могат да се обобщят в следните три категории:
- Библията е книга, която засяга изключително вярата и живота. Тя няма никаква компетентност или претенция да говори за нещо в областта на естествените науки. Там, където понякога в нея се срещат природонаучни становища, те са преплетени в тогавашните представи или отразяват митологични и философски идеи на съседните по онова време народи на Израил (вавилонци, гърци, египтяни). Така днешната наука може изобщо да не се интересува от библейските твърдения. Знанието и вярата трябва строго да се разграничат. Преподавателят по религия Хайнц Вилнер пише: „Ние трябва да си зададем въпроса дали изобщо вече е уместно да приемаме в съвременното обучение усещаните като антикварни библейски текстове за сътворението.“[1] Следователно Библията не твърди нищо, защото тя по принцип допуска всякакви представи от съответните епохи.
- Библията съдържа някои полезни насоки за природните науки, които обаче не трябва да се приемат буквално. Тя не ни дава никакви научно полезни, още по-малко задължителни мисловни основания, тъй като е Слово, повлияно от историческия контекст. Като Божие Слово, предадено от хора, по отношение на природата тя цели да засвидетелства единствено: „Всичко това е Божие дело.“
- Библията представлява продиктуван от Бога научен учебник.
Едно обстойно изследване на библейския, както и на научния контекст показва, че и трите споменати гледища не са приемливи. Затова сега ще определим позицията спрямо Библията, която произтича от нейната самооценка.
Наистина Божието Слово не е „паднало от небето“, но въпреки това то е божествена Книга – в смисъл, че хората, от които е написано, са били водени от Светия Дух. Бог е контролирал писането на оригиналите дори по отношение на избора на езиковия стил. Поради това Библията носи печата на истината и е неоспорима във всичките си твърдения – независимо дали става дума за въпроси, свързани с вярата и спасението, за житейски проблеми или аспекти с природонаучно значение. Но същевременно Библията включва и човешки компоненти, т.е. личността на авторите в никакъв случай не е била изключена – те са писали в съответствие със собствения си характер и индивидуален стил. Личните им чувства и настроения се открояват в определени житейски ситуации (преживявания с Бога, срещи с Иисус Христос, моменти на радост или тъга, молитви за помощ, благодарност или хваление). Но личното остава на заден план – особено когато авторът въвежда с думи като: „Така казва Господ“ или „И Господното слово дойде към мен.“ По този начин често се предават послания, чието съдържание частично или изобщо не се е разбирало от авторите. Ето защо природонаучните аспекти в библейския текст далеч са надхвърляли тогавашната степен на познание и пророческите слова обикновено са стигали отвъд исторически обозримите и разбираеми по онова време рамки (например Дан. 12:8).
При тези предпоставки следва да възприемаме Библията сериозно във всичките й аспекти. Да изкривяваме Писанието, означава да изопачаваме Божието послание към нас и да се лишим от достъпа си до един незаменим източник на информация. На фигура 1 е показано нагледно отношението между важните научни въпроси и Библията. Там се прави разлика между онова, което науката може и не е в състояние да изследва. Двете области се пресичат от разкритото и неразкритото в Божието Слово. При възникналите по този начин четири полета има такива с Q = 0, Q = 1 и Q = 2 източника на информация: „никакви източници“, „само наука“, „само Библия“ и „Библия и наука“.
Сега ще се насочим към отделните области – от 1 до 6 – на взаимодействието между Библията и науката. При разсъжденията ще имаме предвид преди всичко природните науки (например физика, химия, астрономия, биология).
4.4.1. Грешки в науките (област 1)
Преди да преминем към област 2 – същинската сфера на научните задачи и въпроси, – ще се занимаем с онази област 1, от която винаги трябва да изхождаме, когато хората вършат нещо. След грехопадението се намираме в положение, което Библията определя в Исая 53:6 като всеобща заблуда на човечеството: „Всички ние блуждаехме като овце.“ Тези думи описват на първо място духовното състояние на вече откъсналия се от Бога човек, но те освен това подчертават принципната способност на хората да се заблуждават (например Пр. 10:17; Ис. 8:22; Mат. 22:29; I Пет. 2:25; Евр. 3:10). Когато това се случи, животът им няма смислен център, ориентиран по техния Създател и допитващ се до Него, а те се въртят около себе си, т.е. около своите лични планове за самоосъществяване, които се свеждат до: богатство, чест, власт и желания от всякакъв род. Исая описва плодовете на такъв живот: „И ще се вгледат нагоре, и ще погледат към земята; и ето – скръб и мрак, гъста тъмнина; и ще бъдат хвърлени в тъмнината“ (Ис. 8:22).
Подобни принципни заблуди не липсват и в изследваните от хората науки. Който проследява историята на науката, не може да не напише една глава за измамите, грешките и лъжливите заключения в нея. Така някои неща, оповестени първоначално с думите: „Науката е доказала“, е трябвало да се отхвърлят като неволна заблуда, чиста спекулация, а понякога и умишлена измама. Такъв е примерът с установения от Ернст Хекел (1834-1919), т. нар. „основен биогенетичен закон“. Първоначално той се разглежда като неоспоримо доказателство за еволюцията. Известният биолог Адолф Портман (1897-1982) казва по-късно за тази грешка: „Това, че тези възгледи ни се представят във вид на научна истина, не бива да ни заблуждава относно факта, че те произхождат от определени убеждения“ („Биологични фрагменти за учението за човека“). Видният ембриолог Ерик Блехшмит (1904-1992) чрез своите трудове също доказва, че „основният закон“ на Хекел е фундаментална заблуда в биологията[2].
Още необоснованите научни твърдения съдържат спекулативен елемент поради непълни емпирични познания или неправилни предпоставки и следователно могат да дадат най-много временно обяснение на някакъв факт. За съжаление неведнъж все още недостатъчно обсъдени в научните среди проблеми се представят като напълно и окончателно изяснени във втoричните източници – учебници, медии, научнопопулярна литература. Едно твърдение, възприето по такъв начин, не само възпрепятства развитието на научната работа, но за съжаление става и отправна точка на огромна поредица от заблуди. Ако предпоставките не са верни, резултатът ще е грешен, дори и всички междинни етапи да са правилни. И често е трудно веднъж влезлите в обръщение заблуди да бъдат заменени с правилните познания. Носителят на Нобелова награда по физика Макс Планк (1858-1947) е изразил духовито тази странна инертност: „Една нова научна истина обикновено не се налага по такъв начин, че нейните противници да бъдат убедени и да обявят, че я приемат, а по-скоро – тъй като противниците ѝ постепенно измират и подрастващото поколение от самото начало свиква с тази истина.“[3]
За съжаление обаче на младите хора все още се поднасят многобройни заблуди от миналото. Такива грешки например са:
- еволюционната теория и като следствие – всички изградени върху нея идеологии;
- задължително преподаваният в бившите комунистически страни „научен материализъм“, който отдавна бе опроверган от констатациите на съвременната физика, а вече се провали и на практика;
- психоанализата на Фройд, която вижда в сексуалността централната отправна точка за човешкото развитие (за тази привнесена предпоставка отдавна е доказано, че е погрешна[4]);
- различните оскърбителни за Бога и Неговото Слово модернистични богословски теории като „демитологизиране на Библията“, теченията „Бог-е-мъртъв“, „Бог-е-червен“, богословието на освобождението, на революцията, феминисткото богословие.
Ако еволюционната теория е погрешна – както не се съмняваме нито аз, нито все по-голям брой учени, – всички научни области, които са постигнали резултатите си, използвайки предпоставките на тази основна идея, са на погрешен път (например теориите за възникването на геоложките пластове, за големия взрив, за филогенезата, за молекулярното родословно дърво, за праисторията на човека).
Гръцкият философ Демокрит (460-371 г. пр. Хр.) казва: „Хората са си измислили идола на случайността, за да прикриват с него собствената си неразсъдливост.“ Чрез еволюционното учение се приема един измамен образ, с помощта на който човекът от Библията се обръща с главата надолу. Поради последвалото съзнателно отричане на Създателя такова поведение предизвиква Божия съд, както е описано в Римл. 1:20-21. Развиването на неправилни теории от такъв вид, които по дефиниция целят да отстранят Твореца, не може да се обясни с ограничените методи на науката. Новият Завет дава духовно обяснение за тяхната поява: „И затова Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата“ (II Сол. 2:11). В такива случаи е вярна поговорката: „Започне ли заблуда – и на една стотна от милиметъра, – тя ще отведе на хиляда километра далече от истината.“
4.4.2. Същинска сфера на науките (област 2)
Още на първата страница от Библията Бог дава на хората заповедта: „Обладайте земята!“ (Бит. 1:28). Тук се включва и изследването на сътворения от Бога свят на живата и неживата природа. Задълбоченото навлизане в закономерностите на творението води до три резултата:
- Колкото повече вникваме в чудесата на творението, толкова повече ще хвалим Бога (Пс. 18; 103).
- Колкото повече разбираме творението, толкова по-добре можем да го оползотворим за хората (земеделие, техника, медицина).
- Колкото по-добре осъзнаваме взаимовръзките в творението, толкова по-пестеливо можем да боравим с неговите ресурси (например никакво разточителство на суровини, поддържане на чиста околна среда).
Ако споменатите тук точки се отнасят най-вече до естествените науки, по подобен начин могат да се определят целите и при други науки. За печалния факт, че с научните знания и методи може да се злоупотребява (например атомната бомба, абортът, генното инженерство), не трябва да се обвинява самото познание за природата. Неправилното прилагане на това познание и погрешните пътища на развитието му (например марксизмът, богословското течение „Бог-е-мъртъв“) са следствие от грехопадението и отделянето на човека от неговия Творец. Естествените науки ни доставят инструментариума, за да узнаем нещо за онази част от природата, която може да се изследва. С тях не би трябвало да се злоупотребява, така че те да служат като прикритие за легализиране на методи и подходи, с които може да се спекулира по отношение на неизследимото.
***
Учените ще вървят във вярната посока, ако останат в послушание, особено по следните три причини:
- Принципна възможност за заблуда. Думите на Соломон са валидни и за науките: „Нетвърди са помислите на смъртните, погрешни са нашите помисли“ (Премъдрост Соломонова 9:14). Познанието, обявено днес за истина[5], може да бъде заблудата на утрешния ден. Доказателството за валидността на научните твърдения е един от най-важните и основни проблеми на науката. Теорията на науката е открила многобройни места, от които се вижда, че дори в идеалния случай науката никога не е онази цялостна и хармонична структура от наблюдение, експеримент и математическо-формални техники, за каквато често се смята. Неслучайно един съвременник казва, че науките живеят с такова доверие към тях, за каквото религиите само могат да им завиждат. Ние ще се съгласим с Макс Борн (1882-1970), нобеловия лауреат по физика (1954 г.), който пише за науките: „Смятам, че идеи като абсолютна правилност, абсолютна точност, окончателна истина и т.н. са утопии, които не бива да се допускат в никоя наука. От винаги ограниченото знание за настоящото състояние човек може единствено да разработва предположения и очаквания по отношение на бъдещата ситуация, като те се изразяват чрез вероятности.“[6]
- Ограничение на научното познание. Ханс Заксе (1906-1992), химик и философ в областта на техниката, окачествява естествените науки като „инвентаризация на наблюдавани зависимости, която не предоставя информация за окончателните причини или за необходимостта от тази даденост, а само изследва редовността на корелациите“. Важно е да се осъзнават границите, в рамките на които се осъществяват всички научни усилия. Става дума за това, да се откриват закономерности и принципи за порядъка в природата, с чиято помощ става възможно поне частичното разбиране на множество конкретни явления. В този смисъл изказването на нобеловия лауреат Юджийн Уигнър (1902-1995) е съвсем уместно: „Физиката не описва природата. Физиката описва постоянството на резултатите и нищо друго.“ Разпознаването на взаимозависимости в природата и тяхното уточняване – езиково или чрез формули – е основната задача на научните изследвания. Немско-британският физик Рудолф Е. Пайерлс (1907-1995) пише в списанието „Физически бюлетин“ относно познатите закономерности: „Това са извлечени от нашия опит формулировки, изпитани и потвърдени чрез повторението им при теоретични прогнози и нови ситуации, с уговорката за необходимите в бъдеще подобрения. Те са приемливи дотогава, докато са подходящи и полезни за систематизиране, обяснение и разбиране на заобикалящите ни явления.“[7]
- Ръководни принципи в науката. Научната работа не се извършва нито безусловно, нито безцелно. Затова тук искаме да разграничим два вида употреба на науката (като изследване, теория и приложение), които се различават съществено една от друга: първата е повлияна от духа на Библията, а втората е ориентирана в друга насока (например гръцката философия, духът на Просвещението, марксизмът, хуманизмът).
Повлияната от библейските принципи наука можем да характеризираме чрез следните три признака:
а) Предназначение. Тя служи за слава на Бога и е в услуга на човека. Такава наука изпълнява двойна задача: от една страна, тя се стреми да послужи на научното знание, като го подтиква да забелязва в обектите на всички изследвания делото на Твореца, а, от друга страна, нейна цел е да послужи и на Иисусовата Църква, за да покаже, че на Библията трябва да се има пълно доверие във всички области. В частност важните природонаучни сведения от Библията и проверените чрез опити знания за природата могат да се разглеждат като единство, без да се впускаме в неприемливия интелектуален метод на двойното счетоводство. Много хора са усетили това разбиране като акт на освобождение: „Истината ще ви направи свободни!“ (Йоан 8:32), така че за тях Библията отново или за първи път е станала източник на истинска сила, живот, информация и мисли.
б) Мащаб. Божието Слово е мащабът. Не всичко, което е възможно, би било добро за човека, ако се осъществи.
в) Факти. Прилаганата в съответствие с библейските принципи наука е реалистична и признава всички потвърдени чрез наблюдение на природата факти. Относно публикациите на научните резултати не съществуват никакви ограничения – всички констатации могат да се обсъждат свободно.
При една неприлагаща библейските принципи наука по същия начин можем да разгледаме три точки:
а) Предназначение. Тази наука по-често, отколкото допускаме, служи на дадена философска или идеологическа система. Ще потвърдим това с няколко типични примера:
- Науката в бившите комунистически държави беше посветена на концепцията за „диалектическия материализъм“. В онези страни от източния блок не можеха да излязат никакви статии, които противоречат на тази водеща идея. По-късно беше създадена една идеологическа историография, която нагаждаше, преобръщаше тълкуванията, пренебрегваше и дори фалшифицираше историческите факти в съответствие с диалектическия материализъм.
- „Германската физика“, както и правораздаването на Третия райх са били предназначени да служат на националсоциализма. Резултатите от изследванията на Алберт Айнщайн и други забележителни еврейски учени са били обявени извън закона и набедени като „еврейска физика“.
- Днешните еволюционни изследвания служат на дарвинизма с безподобна преданост. Повечето от уважаваните специализирани списания публикуват само резултати, които не противоречат на тази водеща идея. Единствено неколцина издатели имат смелостта да включват понякога и статии, критикуващи еволюцията.
б) Мащаб. В науките, отхвърлящи Библията, „човекът е мярка за всички неща“ (както твърди Протагор). Той е напълно независим и не търпи никакъв авторитет над себе си. Неговата воля и неговото мнение са решаващи за всичките му дела. Но Божият съд, наложен срещу тази арогантност на човека при строежа на Вавилонската кула, е двоен (Бит. 11:6-7):
- Лингвистичен съд: объркване на езика.
- Съд над определените от човека цели: „И няма да се откажат от онова, което са намислили да правят“ (Бит. 11:6).
Вторият съд е по-страшен от първия, защото той е отворил на хората пътя да „решават“ без Бога големите въпроси на човечеството. Чарлс Дарвин (1809-1882), Карл Маркс (1818-1883) и Зигмунд Фройд (1856-1939) са пионерите на една, в този смисъл загубила мащабите си наука. Нейните плодове имат днес много имена: еволюционистични мисловни схеми в почти всички науки, дори в богословието; материалистичен образ на човека в биологията, медицината, психологията и обществото. Също така широкото легализиране на аборта е логично следствие от еволюционното мислене.
в) Факти. Налице е идеологическо влияние, дори изопачаване и пренебрегване на определени факти. В кой учебник са поместени илюстрации за онези вкаменени стволове на дървета (открити например в Сент Етиен, Франция, и Нова Скотия, Канада), преминаващи вертикално през голям брой скални пластове? Тези факти крещят против общоприетата теория за стотици милиони години еволюция и точно затова просто се пренебрегват. Херман Шнайдер с право пише: „Ако някога чекмеджетата се отворят… скоро би могло да се намери добро решение за някои загадки.“[8]
4.4.3. Все още неизследвано (област 3)
Библиотеките по света са препълнени с невероятно количество знания, поместени в книги и списания. В момента в света има над 50 000 научни списания. В интернет – най-голямата световна библиотека – са на разположение над 500 милиарда страници, с тенденция към все по-бързото им увеличаване. През 2007 г. 1,1 милиард души използват интернет. А най-често употребявани са следните езици: английски, китайски, испански, японски, немски, френски, португалски, корейски, италиански, арабски. Но този невероятен информационен поток не бива да ни заблуждава, тъй като повечето сфери все още стоят пред нас неизследвани. Например кацането на Луната постави много повече нови научни въпроси и проблеми, отколкото реши.
Американският писател Амброус Биърс (1842-1914) с право пише: „Знание наричаме онази малка част от незнанието, която сме подредили и класифицирали.“ Ето как Соломон говори за същия факт: „Ние едва можем да постигнем и това, което е на земята, и с мъка разбираме това, което е в ръката“ (Премъдрост Соломонова 9:16). От изобилието на все още непроучените въпроси ще споменем само няколко:
- Физиците се стараят да открият структурата на материята. Списъкът с новите елементарни частици нараства постоянно, въпреки това човекът още не е излязъл от стадия да разработва концепции за модела.
- При фотосинтезата светлинната енергия се преобразува във високоенергийни химични съединения. Въпреки някои известни подробности все още цялостният процес остава до голяма степен неразбран. Що се отнася до техническото му възпроизводство, човекът е на километри от него, както и от познанието по какъв начин необходимата информация се записва в живите клетки.
- Растежът на организмите в биологията е една от най-големите загадки. Как става комуникацията между клетките? Как те се обединяват в органи с точно определена големина и как милиардите клетки образуват единство като творчески дизайн и функция? По какъв начин е съхранена информацията за разклонената и строго подредена, с цел реализиране на една функция, система на кръвоносните съдове, при човека – 1500 километра артерии и вени?! Как и къде са заложени плановете за изграждане на окото, ухото и бъбреците?
- Начинът на функциониране на човешкия мозък е до голяма степен неизвестен. Как е обусловена генетично схемата на тази най-сложна мрежа при най-комплексното образувание, което познаваме? Как точно са свързани с мозъка нематериалните функции на съзнанието, психичните усещания и мисловните процеси?
- Нито един учен не може да обясни молекулярните механизми, пораждащи един скакалец, който прилича на изсъхнал лист.
- Никой биолог не разбира тайната на онзи цвят орхидеи, които имат формата и цвета на женска оса, а и ухаят по същия начин.
Следователно знанията остават ограничени. В този смисъл Алберт Айнщайн пише на Макс фон Лауе (1879-1960) през 1955 г., когато е поканен в Берлин по случай 50-годишния юбилей на два от известните му трудове: „Ако съм научил нещо от размишленията през дългия си живот, то е, че ние сме много по-далеч от едно по-дълбоко вникване в основните процеси, отколкото повечето наши съвременници мислят. Така че шумните празници не отговарят особено на фактическото положение на нещата.“[9]
Ясно е колко малко знаем ние, хората, и колко трябва да знае човек, за да разбере колко малко знае всъщност. Научният теоретик Карл Попър (1902-1994) пише: „Сентенцията на Сократ: „Аз знам, че нищо не знам“ е изключително актуална днес, може би дори по-актуална, отколкото е била тогава.“ Нашето знание в действителност е само един остров в океана на незнанието.
[1] Willner, H. Schöpfung. Zum Beispiel. – Zeitschrift für die Praxis des christl. Unterrichts in
Schule und Kirche, 1971, 119-143.
[2] Blechschmidt, E. Gestaltungsvorgänge in der menschlichen Embryonalentwicklung. – In: Am Anfang war die Information. Gitt, W., Hrsg. Gräfelfing/München, Resch-Verlag, 1982, S. 211.
[3] Planck, M. Vorträge und Erinnerungen Fünfte Auflage der Wege zur physikalischen Erkenntnis. Stuttgart, S. Hirzel Verlag, 1949.
[4] Berger, K. Vergewaltigung der Seele – Sigmund Freud. CH-9442 Berneck, Schwengeler-Verlag, 1984, S. 150; Müller, L. Die Wiederkehr des Magischen. – Psychologie heute, 11, 1984, №. 9, 21-27; Franke, K. Angriff auf das Reich des Königs Ödipus. – Der Spiegel, Dez. 1984, 116-132.
[5] В науките би трябвало вместо за истина да се говори по-скоро за правилност, точност и валидност. Б. а.
[6] Born, M. Symbol und Wirklichkeit I Ein Versuch, auf naturwissenschaftliche Weise zu philosophieren – nicht eine Philosophie der Naturwissenschaften. – Physikalische Blätter, 1965, № 21, 53-63.
[7] Peierls, R. Wo stehen wir in der Kenntnis der Naturgesetze? – Physikalische Blätter, 1963, № 19, 533-539.
[8] Schneider, H. Der Urknall und die absoluten Datierungen. Neuhausen-Stuttgart, Hänssler-Verlag, 1982, S. 88.
[9] Einstein, A. – Physikalische Blätter, 1955, № 11, 228-230.