В Свещеното Писание срещаме многообразни дейности, практикувани с различна степен на ангажираност. Нека чуем особено цветното описание на една от най-характерните човешки деятелности:
„Кой е направил бог и е излял идол, който не принася никаква полза? Всички участници в това ще бъдат посрамени, защото и самите художници са пак хора; нека те всички се съберат и застанат; те ще се уплашат и всички ще бъдат посрамени. Ковачът прави топор от желязо и работи на въглища, с чукове го оглажда и се труди над него с яката си ръка дотолкова, че изгладнява и отмалява, не пие вода и изнемогва. Дърводелецът (като избере дърво) тегли по него линия, с островърхо оръдие го очертава, после го изработва с длето и го окръгля, и изкарва от него образ на хубав човек, за да го постави вкъщи. Сече си кедри, взема бор и дъб, които си избира измежду горските дървета, сади ясен, който дъждът кара да расте. И това служи на човека за топливо и част от него употребява, за да се топли, и кладе огън, и пече хляб. И пак от него прави бог и му се покланя, прави идол и коленичи пред него. Част от дървото изгаря в огън, с друга част вари месо за ястие, пече си печено и яде до насита, а също се грее и казва: „Хубаво, сгрях се; усетих огън“. А от остатъците прави бог, свой идол, покланя му се, коленичи пред него и му се моли, и казва: „Спаси ме, защото ти си мой бог!“ (Ис. 44:10-17).
Преди да чуем анализа на самия Бог за действията на тази представителна извадка от човечеството, нека се запитаме какво виждаме тук. Несъмнено – преди всичко усърдие! Огромно усърдие и похвална прилежност, прилагани системно и систематизирано. Но колкото и да е странно, според Свещеното Писание хората прилагат усърдие главно ето в този аспект:
„Двете им ръце се простират към злото, за да го вършат прилежно“ (Мих. 7:3, РИ).
Всеки ще се съгласи, че действията, описани в Исая 44 глава, са глуповати, но не всеки ще ги определи като злодеяние. За да си отговорим защо те са зло, и то върховно, нека дефинираме идолопоклонството, което практикува нашият герой: „Идолопоклонството е почитане, преклонение и служение на образ, идея или обект в противовес на почитането и служението на Бога“.
Сега вече можем да продължим и с останалите стихове от главата:
„Не знаят, нито разбират: Той им е затворил очите, за да не виждат, и сърцата им, за да не разбират. И не взима това на сърце, нито има дотолкова знание и разум да каже: „Половината му изгорих на огъня и на въглените му опекох хляб, сварих месо и ядох; а от остатъка му нима ще направя гнусота? Нима ще се кланям на къс дърво?“. Той припка подир пепел; измаменото му сърце го е въвело в заблуда и не може да освободи душата си и да каже: „Не е ли измама това, което е в дясната ми ръка?“ (ст. 18-20).
Това е анализ, направен от самия Бог, според Когото идолопоклонникът се намира в тежко умопомрачение. Да, той не се и замисля за очевидни истини, които просветлен човек вижда с невъоръжено око. Просветленият обаче е такъв именно защото има „въоръжено око“ – Свещеното Писание. А то е единственото на земята, което ни разкрива в дълбочина толкова очевидни истини.
Затова ще приведем още думи от пророк Исая за въоръжаване на очите ни:
„И така, на кого ще уподобите Бога? И какво подобие ще Му намерите? Художник излива идола и златар го покрива със злато и принажда сребърни верижки. А който е беден за такъв принос, избира дърво, което не гние, намира се изкусен художник да направи идол, който да стои твърдо“ (Ис. 40:18-20).
На Фигура 1 виждаме един от запазените през вековете древни артефакти (по-нетрайните дървени идоли не стигат до нас). Красота, нали?! Ето такъв е типичният резултат от древните (и не само) идолопоклоннически практики. Има две удивително точни китайски поговорки, които трагикомично потвърждават казаното от пророк Исая (независимо че са изречени от идолопоклонници будисти):
„Хората не могат да живеят без богове, а боговете без хората са безполезни“;
„Почитайте боговете така, сякаш наистина съществуват. Ако не ги почитате, те са просто парчета глина“.
Всеки духовно неновороден човек е сто процента идолопоклонник. Другояче не може и да бъде, защото правилният Обект на поклонение, живият Бог, е бил и е извън физическите и душевните сетива на почти сто процента от всички хора през всички векове.
Това е така, защото Иисус ни казва, че истинските поклонници на Бога Му се покланят в дух и истина. Тези двете – духът и истината – не са налични у хората, които не са преживели духовно новорождение. А и само думите на Бога носят дух, живот и неподправена истина в себе си. Онези, които не ги слушат с пълно доверие, са духовно мъртви, те нямат и не могат да имат правилен обект на поклонение.
Основната истина, която трябва да черпим от Библията, е какъв е действителният Образ на Бога. Ако нямаме представа какъв е по характер и същност Бог, непременно ще се покланяме на бог, който е създаден според нашите представи. И това неминуемо ще е карикатура на Бога. Точно затова идолопоклонството се основава на разнообразни криви предположения за духовния свят. Всички те обаче са сериозна подигравка спрямо Бога, която няма как да остане ненаказана (наред със самонаказанието, което носи в себе си помраченото човешко съзнание).
И след Грехопадението у всеки от нас е останало едно непреодолимо желание да се покланяме на някого или нещо. Някой беше казал: „В центъра на човешкото сърце има олтар и ние не понасяме той да е празен!“. Точно този неизкореним инстинкт за поклонение у човека буди най-голям интерес сред демоничния свят. Ето как обобщава това ап. Павел: „Каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не на Бога; аз обаче не искам да бъдете съобщници на бесовете“ (I Кор. 10:20).
Именно демоните (бесовете) са основните поддръжници на грешника в усърдното му дело да заменя Бога с всичко друго. В лабораториите на лъжепророка (вж. Откр. 19:20) кипи могъща „творческа“ дейност, целяща да разнообразява по всякакъв начин заблудите на хората как да се покланят. Огромно удоволствие доставя на сатана и злите духове да гледат как човекът, създаден по Божи образ и подобие, заменя „славата на нетленния Бог с образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги“ (Римл. 1:23).
В текста точно преди този стих ап. Павел разкрива на римляните, че макар и идолопоклонниците да се представят за мъдри, те все повече глупеят и глупеят, и глупеят… Всеизвестно е, че колкото по-изостанали са даден човек и племе, толкова по-примитивни са техните обекти на поклонение. Вярна е и обратната корелация – пропадането на човека във все по-дивашко състояние води до видимата деградация на неговите идоли. Всичко това ни разкрива и псалмопевецът:
„Техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце. Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат; имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват; ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си. Подобни на тях да бъдат онези, които ги правят, и всички, които се надяват на тях“ (Пс. 113:12-16).
На практика идолопоклонството неизменно води до прогресивно оглупяване всеки човек, който не се покланя на живия Бог. Именно затова нашата статия е озаглавена: „Безумието на идолопоклонството“. По тази причина и Господ в Словото Си ни представя един твърде трагикомичен образ на идолопоклонника. Но в своите занимания той рядко действа самостоятелно – ето как Бог ни разкрива колко хармонично си сътрудничат идолопоклонниците в общото си дело:
„Всеки помага на другаря си и казва на брат си: „Дръж се!“. Ковачът ободрява леяра; който разплесква с чук листовете, ободрява онзи, който кове на наковалня, докато си мисли за спойката: „Добра е“; и я заякчава с гвоздеи, за да бъде твърда“ (Ис. 41:6-7).
Често с мъка на сърце наблюдавам околните ми, които все още живеят в дълбока духовна тъмнина, докато усърдно се насърчават един друг в общото си идолопоклонство. За тази цел демоничният свят е впрегнал и всички ресурси на всяка светска медия – те имат за своя основна цел хората да се утвърждават в идолопоклонството си. Именно в този процес виждаме най-голяма задружност и взаимопомощ между хората и народите. Тъжно, много тъжно…
Но нека никой от нас не се големее! У всеки човек, дори у вярващи с дълъг стаж, все още живее идолопоклонникът. Затова борбата с него трябва да бъде безмилостна и непрестанна.
Без съмнение разглежданата тема е твърде важна и пространна, затова същността на идолопоклонството и характерните му проявления ще разгледаме в следващия брой на сп. „Прозорец“. И все пак тук бих искал да анонсирам, че днес „цивилизованият“ човек е същият идолопоклонник като описания от пророк Исая. Нашият съвременник просто заменя златните, каменните и дървените идоли с по-завоалирани, но не по-малко глуповати техни форми.
За да видим защо идолопоклонството е толкова разпространено, независимо от своето безумие, ще се върнем към думите, които цитирахме в началото: „А от остатъците прави бог, свой идол, покланя му се, коленичи пред него и му се моли, и казва: „Спаси ме, защото ти си мой бог!“ (Ис. 44:17).
По принцип желанието за поклонение идва и от подсъзнателната нужда на всеки от нас от сигурност, защита и подкрепа. И когато човек не познава и не признава способността и желанието на Бога да ни защити, да подкрепи и удовлетвори обективните ни нужди, неминуемо ще търси това от някой друг или нещо друго. След Изхода от Египет изплашените евреи си правят златно теле именно защото търпението им да чакат Мойсей (всъщност Бога) се изчерпва. „Това са боговете ти, които те изведоха от Египет!“ (срв. Изх. 32:4). Евреите си правят кумир, защото не могат да стоят дори няколко дни в несигурност – без богове, т.е. без духовни покровители.
Разпространението на кумирите е свързано и с друг проблем на духовно мъртвия човек – той не може да живее само с вяра, без подпорката на своите сетива. Така се обяснява и почитанието на икони и статуи в най-разнообразните им религиозни и светски форми. Както е казал народът: „Око да види, ръка да пипне…“.
Мнозина аргументират нуждата от такива „визуални материали“ с факта, че в древността те са били необходими като пособие за обучение на неспособните да четат Писанията. Има обаче едно по-дълбоко и по-точно обяснение – езичникът винаги е бил неспособен да възприема слово без визия. Затова и му се налага да има такива „подпорки“ на вярата, което не само не съдейства за приближаването му към невидимия Бог, а напротив – отдалечава го.
Във връзка с това има една печално вярна сентенция: „Когато пръстът сочи Рая, глупакът гледа пръста!“…
Нека още тук да кажем няколко думи как човек се спасява от смъртоносното идолопоклонство. Чрез пророк Йеремия самият Бог ни дава рецептата в няколко думи: „Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, ако Ме потърсите от все сърце“ (Йер. 29:13). Това е задължителното условие за спасението на човека. Всичко извън тази нагласа е идолопоклонство, защото Създателят не може да споделя славата Си с идолите. Онзи, който ще бъде на небето с Бога, трябва да направи своя избор с неразделено сърце. И Господ няма да приеме нищо по-малко от това.
Ето защо нека отново и отново утвърдим разкрития само в Библията истински Бог като единствения истински и законен Обект на поклонение, служение и почитание! Ще цитираме отново пророк Исая: „С кого Той се съветва и кой Го вразумява и Го поучава в пътя на правдата, и Го учи на знание, и Му посочва пътя на мъдростта? Ето, народите са като капка из ведро и се смятат като прашинка на везни. Ето, островите Той повдига като прашец. И Ливан не стига за жертвен огън, и животните по него – за изгаряне. Всички народи пред Него са като нищо – за по-малко от нищо и от празнота ги смята Той. И тъй, на кого ще уподобите Бога? И какво подобие ще Му намерите?“ (Ис. 40:14-18).
Ако имаме високо съзнание за Създателя на всичко видимо и невидимо, бихме ли Го заменили с каквото и да било друго – материално или нематериално?! В Библията са ни дадени прекрасни примери за еврейски царе, които с дълбока омраза и погнуса унищожават идолите, издигнати от обезумелия народ на всяко високо място (Фигура 2). Не, не насърчавам към такива действия. Но нека изследваме себе си и своята представа за Бога – дали наистина познаваме добре Обекта на поклонение, описан в Библията, или все още се покланяме на Негова карикатура, измислена от самите нас?!
Ще завършим обаче тази част с положителна нота. Вече знаем, че „подобни на идолите ще бъдат онези, които ги правят, и всички, които се надяват на тях“. Именно по тази духовна логика и поклонникът в дух и истина все повече прилича на живия Бог, на Когото се покланя! И това е сред най-големите блаженства за вярващия, загърбил с презрение своите идоли.
А на кого ще приличаме все повече – на телето или на Създателя, изборът е лично наш!
Йордан Пеянски
>>> ІІ-ра част продължава в бр. 3/2022 г. на сп. Прозорец <<<
>>> Обратно към списание Прозорец брой 2/2022 <<<
↓↓↓ Още 2 видео линка за идолопоклонството ↓↓↓
Същността на идолопоклонството
и
