
На кого поверяваме децата си?
Хм… Този въпрос ме връща в моето детство, защото аз самият доверчиво бях „поверен“ от родителите ми на тогавашната система, която успя да формира у мен твърда убеденост, че няма Бог, че маймунското стадо е миналото на човечеството, „светлото комунистическо бъдеще“ е единствената правилна посока, а гробът – краят на всичко.
Затова още в ранно детство с желязна детска воля настоявах пред тях, когато ми дойде времето, да бъда погребан извън гробищния парк на селската ни черква, защото „религията е опиум за народите“.
Всъщност не мога да виня напълно родителите ми за сумрачното минало и още по-мрачните перспективи, които ме очакваха. Те самите са били поверени от своите родители на същата система, която щеше да заведе и тях, и мене във вечна погибел…
Простете, че започвам с този печален пример от детството ми. С него исках да онагледя, че освен радостта да имаш деца, родителството предполага и огромна отговорност, защото от личния пример и решения на родителите в огромна степен зависи какъв ще бъде житейският път на децата им. И защото днешните опасности за децата ни не са нито по-безобидни, нито по-малко смъртоносни от онези в моето детство.
Има обаче и още нещо, а то е много по-важно. С голяма вероятност именно действията или бездействията на нас като родители ще определят и необратимата съдба на децата ни за вечността – защото гробът съвсем не е краят на всичко.
Ясно виждаме, че такова извисено съзнание не битува у средностатистическия родител днес, макар че всеки би се съгласил, че носим голяма отговорност за децата си.
Пред кого обаче?
Ценни отговори на този и други съдбоносни въпроси относно бъдещето на децата ни и нашата отговорност като родители дават материалите в списанието, което държите в ръцете си.
Скъпи приятели, тъй като наистина обичате децата си (или децата по принцип, ако нямате собствени) и желаете на тях и на себе си най-светло бъдеще, прочетете внимателно статиите нататък. Няма да съжалявате.
Вашето дете – също.
Благодатно време с новия брой!
Йордан Пеянски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2024 <<<