За прочит – Иоан 1:1-9
Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.
Иоан 8:12б
Ние всички сме учили, че слънцето е център на нашата Слънчева система и неговото излъчване е „светлината на света“. То отстои на 150000000 км. от земята. Ако едно бебе започне пътешествие към слънцето и се движи със скорост 200 км. в час, ще го достигне на почти осемдесет и пет години. Астрономите изчисляват, че слънцето е 110 пъти по-голямо от земята. Енергията, която излъчва, е около 770000 конски сили на м2 за минута. Температурата на повърхността му е 10000 С. Но истинската светлина на света според Библията не е слънцето, а Синът. Исус, Божият Син, твърдеше точно това: „Аз съм светлината на света… който Ме следва ще има светлината на живота…“ (Иоан 8:12). Този, който участва в творението, създавайки вселената, в това число и нашето слънце, посочи себе си и декларира– Аз Съм светлината.
Тези знаменателни думи на Господ Исус Христос бяха казани в храма веднага след като един от най-значимите празници, празнувани от евреите – празникът на шатрите беше приключил. Там всяка вечер бяха запалвани една редица от светилници. Хората наблюдаваха светлината и си припомняха Божиите обещания, че един ден Бог ще изпрати светлина, ще изпрати Месия, за да избави Своя народ. Всяко семейство на свой ред палеше собствен светилник от тези в храма. За няколко минути малки точки от светлина изпълваха храма заедно с всичките му преддверия и дворове. Тази светлина се виждаше от всеки край на Ерусалим. На същото място, в храма, когато хората все още бяха наоколо, когато всички си спомняха за светилниците и символиката им, Исус изрече знаменателните думи -АЗ СЪМ СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА.
Въпреки, че подобна тайна е от такова естество, че никога не може да бъде напълно разбрана от ограничения човешки ум, нека се опитаме с помощта на вярата си да проумеем някои от аспектите на тази себеопределяща метафора на Господ Исус Христос.
За мнозина тази светлина е трудно поносима. Точно преди Исус да заяви, че Той е светлината на света, книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в момент на прелюбодеяние, и се опитаха да принудят Учителя да изрази мнението Си за наказанието, което жената заслужаваше в светлината на Мойсеевия закон. Първоначално Исус не каза нищо, а само се наведе и започна да пише нещо в прахта на земята. Малко по-късно, обръщайки се към тълпата хора, Той им рече: „Този, който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“ (Йоан 8:7). После продължи да пише…. Какво пишеше? Не знаем, много теории са изказани за съдържанието на написаното. Но онова, което пишеше, определено хвърляше светлина върху живота на отделните индивиди в тази група от „праведници“. Светлина за това, че всеки от тях беше грешен и заслужаваше наказание за греха си… Изправяйки се след малко, Исус видя, че до Него беше останала само жената. Всички други си бяха отишли, бяха избягали от „светлината“, разкриваща мотивите им и истината за техния собствен живот. Ако отцепите внезапно кората на някой гниещ дънер или обърнете камък, буболечките под тях ще се разбягат панически не защото ги е страх от вас, а защото не могат да търпят светлината. Евангелието за Исус Христос винаги е било камък за препъване и вест, която изисква промяна. Мнозина го отхвърлят като безумие или непреодолима трудност (1 Кор 1:23). Светлината на Христос прониква и прави осезаемо скритото в тъмнината на греха, като налага изискването за покаяние, очистване с вяра и истинска промяна на живота. Това качество на светлината е така изразително описано от Йоан (3:19-20): „И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му.“ Тъй като светлината е трудно поносима, тя е често отхвърляна. Йоан казва: „Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света. Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна. У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха“ (Йоан 1:10-11). Виждали ли сте умиращ човек да откаже помощ от лекар? Можете ли да си представите изгладнял човек да откаже хляб? Намирате ли логика в това – давещ се човек да не желае да бъде спасен, а замръзващ да не влезе в топъл дом, отхвърля ли плачещото дете нежната прегръдка на любящата майка? При все това светлината беше отхвърлена и все още е отхвърляна от повечето хора. Защо?
Простичкият отговор е, че някои хора избират да живеят в греха. Неговите връзки са силни и често грехът е представян от противника на човешките души като сладък и незаменим, а сатана напълно прикрива последствията от него, които са пагубни (Римл. 6:23). Естеството на човека го кара да живее в грях и да не желае промяна. Тези, които живеят в грях, не искат делата им да станат известни; някои от тях не искат дори да ги признаят пред себе си и се опитват всячески да отстранят всеки лъч изобличаваща и разкриваща светлина от живота си. Въпреки че не можем да си представим болката в сърцето на Бога, когато Неговата покана не е приета, светлината свише е отблъсната. Той не насилва, а изчаква и дава възможност за свободен избор. Той ни обича, обича ни дори и когато вървим упорито в тъмнината. Ние никога не се виждаме истински, докато не се огледаме в светлината на Христос. В нея Тома видя собственото си неверие и възкликна: „Господ Мой и Бог Мой!“ При едно такова осветяване Никодим зададе въпроса (Йоан 3 гл): „ Как може човек да бъде роден отгоре?“ На свой ред самарянката призова съгражданите си: „Елате и вижте един, който знае всичко за мен!“ И после добави:“Този навярно е Христос!“ (Йоан 4:29). Същата светлина освети Павел на пътя за Дамаск и в един миг му разкри истината за собственото му воюване против Бог, като преобърна посоката на живота му… (Деяния). При тази светлина разбойникът на кръста помоли Исус: „Господи, спомни си за мен (грешника) когато дойдеш в царството Си…“ (Лука 23:42). В светлината на Исусовите чудеса, свидетелстващи за Неговата идентичност, Петър възкликна: „Ти Си Христос, Син на Живия Бог“. Тази светлина разкрива Бог в личността на Христос. Исус каза: този, който е видял Мене, е видял и Отец (Йоан 14:8-14). Тя води всеки, който и се довери по пътя на спасението: „Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12). Както осветлението по самолетните писти води огромните метални птици по верния път за безопасно кацане, така светлината на света – Христос – ни води по пътя на вечния живот, скрит в Него. Позволил ли си на тази светлина да освети твоя живот? Признал ли си греха си пред Бога и изразил ли си пред Него стремежа си към святост и следване? Приел ли си с вяра, единствено с вяра в жертвата на Христос на Голгота Божия начин за спасение? Уверен ли си, че Неговата кръв те е очистила от греха веднъж завинаги и сега си новороден човек и Божие дете? Хората в света са само два вида. Тези, които отхвърлят светлината , и тези, които я приемат. Тези, за които вестта за спасение е безумие и тези, за които тя е Божия сила. Бог и днес призовава към Себе Си люде за спасение. „Ето сега е благоприятно време, ето сега е ден на спасение“ (2 Кор 6:2). Чудото на спасението е, че, пуснали в себе си светлината, ние самите сияем и на свой ред я излъчваме. Исус казва в Матея 5:14: „Вие сте виделината на света. Град, построен на хълм, не може да се укрие.“ Една видима светлина, която свети, привлича и другите. „Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово“ (2 Коринтяни 4:6).
Там, където е огряла светлината на живота, там няма тъмнина. Спомням си една стара ирландска приказка – за Пещерата и Слънцето. Пещерата живеела надълбоко в земята. Веднъж Слънцето я поканило да види светлина… Тъй като през целия си живот живяла на тъмно, тя отвърнала: „Не знам за какво говориш – не съществува друго нещо освен тъмнина.“ Накрая -след дълги уговорки – тя се съгласила да излезе и тогава била удивена от въздействието на слънчевите лъчи…. На свой ред Слънцето я попитало: „Какво е тъмнина?“ Отговорът бил кратък: „Ела и виж!“ Слънцето приело поканата и един ден проникнало в недрата на земята; намерило Пещерата, надникнало вътре и казало: „Дойдох, покажи ми тъмнината“. Но там вече нямало тъмнина…
