Животът ни изпълва се с омраза.
Човекът ближния си ненавижда.
И дните му са монотонни, празни,
обгърнати от самота прииждаща.
Ще настани под покрива си Ева.
Ще си родят деца, ще пият вино.
И всеки – сам от себе си обсебен –
без обич под небето ще премине.
И в края на самотния спектакъл
ще бъдат те себични и далечни.
И ще зазидат апатично в мрака
нелепо отчужденото човечество.
