От 1956 г. абортите в България са легални, условието е да се извършват в болница. Колкото и парадоксално да звучи, това става в резултат на „мероприятията на партията и правителството за поощряване на майчинството и за защита на детството“. В такъв смисъл се забраняват абортите на първо и второ дете, но после няма никакъв проблем. Това продължава и днес – две деца се възприемат като максимален брой в едно семейство.
Русия първа в света легализира абортите през 1920 г. Ленин подписва указ под лозунга: „Да освободим жената от домашното робство“. В САЩ абортите се узаконяват от 1973 г. и днес са 1,5 милиона годишно. В Европа абортът е забранен в Полша, Ирландия и Малта.
В света се правят над 56 милиона аборта ГОДИШНО! А през ВСИЧКИ години на най-опустошителната Втора световна война са загинали 60 милиона души.
България е на първо място в Източна Европа и на трето в света по брой на абортите при момичета на възраст между 15 и 19 години. На 1000 живородени деца се падат 1318 аборта. У нас прекъсването на бременността при момичета до 16 г., при жени над 36 г. (!) и по медицински показания се поема от Здравната каса. Днес всяка българка има право да направи аборт по желание до дванайсетата седмица на бременността. След това абортите са забранени – освен по медицински показания. В частните клиники обаче не е проблем да се абортира и след дванайсетата седмица.
През 2016 г. в България 90% от жените, прекъснали бременността си по свое желание, са на възраст между 20 и 30 години. Най-често, след като е направила няколко аборта и наближи 35-40-годишна възраст, българката иска да стане майка и кандидатства за процедури инвитро, за което държавният бюджет отпуска 12 милиона лева годишно (предвижда се тези средства да се удвоят). Неслучайно днес 300 000 български семейни двойки страдат от траен стерилитет[1].
Според официалната статистика[2] в държавните болнични заведения през последните пет години се извършват над 60 000 аборта годишно. И поне още толкова се правят в частните клиники. Там няма статистика. Но ако приемем, че общо са 100 000, за 60 години това прави точно 6 000 000 аборта. Тези числа не ви ли напомнят на Холокоста?
Според проф. Петър Славейков[3] от Центъра за демографски изследвания у нас вече не може да се говори за демографска криза. Това е катастрофа. Родените през 2015 г. бебета са 57 965 – с 10 000 по-малко, отколкото през 2014 г.
По данни на ЦРУ през юли 2016 г. населението на България е 7 144 653. По раждаемост се нареждаме на 212-о място, а по смъртност – на второ място в света[4]!
Ужасяващият извод от всички тези данни е, че никога преди не са убивани толкова много хора, колкото в най-новата ни история – под знамето на хуманизма.
Абортът – правото на избор с последствия
През последните години чуваме новини за насилие над животни. Неведнъж сме слушали за тричането на кучетата в Странджа, при което те се завързват по специален начин с въже и се залюляват много силно, а накрая падат в изкопан ров или яма с вода, за да не боледуват от бяс през цялата година. За да се спре тричането, еколози и природозащитници мобилизираха значителни ресурси – от подписка в социалните мрежи до жалба, изпратена на областния управител и органите на МВР или сигнал до Бургаската окръжна прокуратура. Стигна се и до 41-то Народно събрание, което криминализира този обичай.
В Бургас през 2016 г. нашумя случай с млад мъж, който насъска питбула си срещу котка с малки котенца, след което уби котката с нож. Реакциите не закъсняха. Само за няколко часа 880 души се включиха в петиция за ефективна присъда на садиста. Похвално е, че хората не са безразлични към насилието. Друг е въпросът, че по време на инцидента никой от присъстващите трийсетина свидетели не е посмял да го спре.
Но ето ви още един случай. Позната на една моя роднина в разговор за отношението към абортите с гордост заявила, че самата тя е направила 23 аборта! Ако заснемем репортаж за тази жена, каква според вас би била реакцията на обществото? Като имаме предвид факта, че днес защитниците на аборта в България са мнозинство, реакцията би била повече от положителна: тази жена е успяла да защити правото си на личен избор. Героиня!
Ако сложим на везните, от една страна, убитата котка с котенцата и, от друга, прекъснатия живот на 23 деца, общественото мнение ще се надигне в полза на котката! А по повод обичая с тричането на кучета няма как да не се запитаме колко областни управители, органи на МВР, окръжни прокуратури и дори Народното събрание се застъпват днес за неродените деца и криминализират ли се абортите?! Кой ще спре българския Холокост?
В никакъв случай не защитавам, нито оправдавам насилието над животни. Те също са Божии творения и всяко от тях има своето място. От ранното си детство съм се грижил за животни много повече от всеотдайните природозащитници. Но тук става дума за приоритетност. Кое е най-важното? За съжаление се оказва, че днес животните имат много повече права и защитници, отколкото неродените деца.
Ето някои от основните аргументи, които представят защитниците на абортите, и контрааргументите по отношение на тях.
Според защитниците на аборта бебето е част от тялото на майката и тя има пълното право да премахне от тялото си всичко, което смята за ненужно. Все едно да си изрежеш ноктите или да си изстискаш пъпка. Както сме в правото си да изгоним нежелан гост от своя дом, така и майката с пълно основание може да премахне нежеланото бебе от утробата си.
Цитат от форум: „Казва се, че при аборта убиваш човек. Ама това звучи смешно – нали се води зигота[5] да определени месеци?!“
Ще приведем някои научни факти против аборта. Ембрионите имат свой пол от момента на зачеването. Няколко седмици след това те имат своя кръвна група, пръстови отпечатъци и т.н. Зародишът е част от тялото на майката колкото сучещото бебе е част от нейните гърди. Всяка оплодена човешка клетка е 100% човек. От момента на оплождането цялата генетична информация е налице. Няма ъпгрейти и ъпдейти. Това, което се добавя между зачеването и смъртта, е храна, вода и въздух.
Цитат от форум: „Аз смятам, че животът трябва да се създава с любов и желание, а не да е плод на случайността…“
Но проучванията показват, че в 99% от случаите актът е по взаимно съгласие, „с любов и желание“, а само в 1 или 2% е резултат на изнасилване.
Хипократ се противопоставя на аборта чрез клетва: „Никога няма да дам на жена лекарства за аборт.“ Сенека през II век хвали майка си, че не го е премахнала чрез аборт.
Рене Декарт пише: „Моята свобода свършва там, където започва свободата на другия.” Личните права не са абсолютни. Свободата на избора съществува, докато няма зачатие, след това трябва да се съобразяваме и със свободата на детето. Нямаме право заради интимността на личния си живот да убиваме човешко същество – така, както изнасилването и кражбата не стават приемливи, ако са направени скрито, не публично.
Постоянно се говори за това, че ако абортите се криминализират, те ще продължат да се правят още повече, но – нелегално и опасно, а така ще се повиши рязко смъртността при жените.
Но фактите показват точно обратното. Когато Чили забранява абортите през 1989 г., броят на смъртните случаи при родилките намалява с 69,2%[6]. Това поставя страната на второ място сред държавите с най-нисък процент на смъртност при родилките в Северна и Южна Америка.
Легализирането на абортите само допринася смъртта да настъпва по-стерилизирано и професионално.
Нежеланата бременност води до нежелани деца, а нежеланите деца често са малтретирани.
Цитат от телевизионно интервю: „Не можеш да ме накараш насила да родя някого и да го отгледам.“
Цитат от форум: „За мене е по-голям грях да се гледа дете без любов, отколкото да се направи аборт. Аз съм за деца, когато жената и половинката й искат дете. Аз съм за по-малкия грях – аборта.“
С аборта не се избягва малтретирането на децата. По-точно чрез него децата се малтретират по най-жестокия начин – убиват се. Изследване показва, че 91% от малтретираните деца са били желани[7].
Цитат от форум: „Знам, че ако бях задържала бебето, щях да разбия два живота – и моя, и неговия. Може би нямаше да срещна сегашния си мъж и най-вероятно щях да съжалявам за решението си да родя. Това не ме кара да се чувствам грешна, напротив – знам, че взех правилното решение, и никога няма да съжалявам, дори ако не мога да забременея пак.“
Тази жена не е разбила, тя направо е УБИЛА живота в себе си. Но върху кръв щастие не се гради!
Абортът днес се представя като „безболезнена процедура, която трае около 10 минути и е без значителни последствия. След манипулацията пациентката не се хоспитализира за повече от няколко часа и може да е работоспособна до 24 часа.“[8]
Един познат ми разказа как са го хванали полицаи, докато е бил с приятели, които са носели марихуана. Макар че той самият не е бил притежател на тревата, всички до един били подложени на разпит и побой. Отворили пред него куфарче с полицейски палки и му казали да си избере с коя да бъде бит. Както се досещате, избрал най-малката. Полицаят с ехидна усмивка взел палката и казал: „Не знам защо, но всички избирате тази.“ Тя се оказала… сгъваема и – най-болезнената…
Точно такъв е резултатът с избора на аборта, който само изглежда бързо и безболезнено средство.
Истината е, че убийството чрез аборт е избор с ужасяващи духовни, душевни и физически последствия, от които човек страда до края на живота си. Всеки има право на избор, но никой не може да избира последствията. Действително, гледали сме репортажи, в които жени, направили аборт, след това държат свои собствени деца в ръцете си. Но това привидно спокойствие е до време.
С такива репортажи и дискусии издигат високо жената за това, че ТЯ е взела решение кога да убие и кога да даде живот. Странното е, че в подобни ситуации мъжът винаги липсва, а той не само трябва да вземе участие, но на първо място и да поеме отговорност!
Защо едно дете трябва да се роди с деформации и родителите му, и обществото да се грижат за него? Чрез абортите можем да изкореним лошите гени от човешкия род.
Но вече родените болни деца не се убиват, а за тях се полагат грижи. Нерядко организациите, които защитават абортите, имат свои здравни центрове и при преглед, когато майката вече има други деца, се опитват да я убедят, че детето в утробата й е с тежка диагноза, затова препоръчват аборт.
Идеята за изкореняването на лошите гени от човечеството е на Маргарет Санджър. Според нея: „Регулирането на раждаемостта трябва да доведе до по-чиста раса.“ Санджър е основателка на Международната федерация за семейно планиране. Нейна е мисълта: „Висшата проява на милосърдие, която голямото семейство може да прояви към едно от своите малолетни деца, е да го убие.“[9] Тази жена пропагандира широко абортите. Тя смята старците, болните, слепите и глухите за биологичен отпадък. Хитлер приема Санджър за водеща фигура в новата идеология за арийската раса. Нейните методи се прилагат широко в окупираните от Хитлер територии. Руснаците я наричат „ангела на смъртта“, като я сравняват с Йозеф Менгеле, който експериментира с хора в Аушвиц.
Като още една основателна причина за аборт се посочват случаите с изнасилвания. Не може към позора от изнасилването да се прибави и бремето жената да роди заченатото при това дете.
Но призивът да разбираме жената – жертва на изнасилване – не променя въпроса за справедливостта спрямо жертвата на аборта. Абортът не премахва злината, нанесена при изнасилването, той прибавя към нея още едно зло. Трябва да се накаже насилникът, не невинното бебе! Броят на абортите при изнасилени жени е под 1% от всички аборти[10] и ако незабавно се предприеме лечение, зачеването може със сигурност да се предотврати.
Накрая ще приведем няколко важни библейски аргументи, които показват Божието отношение по този въпрос.
– Всички деца, включително неродените, са сътворени от Бога. В Пс. 138:13 четем: „Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.“ Главното действащо лице е Бог. Както създава Адам и Ева по Свой образ и подобие (Бит. 1:27), така Той продължава и днес да твори чрез мъжа и жената. Ето защо в никакъв случай едно дете не може да бъде разгледано като плод на случайността.
– Неродените в Библията са наречени „деца“ – със същата дума, която се използва за вече родените (Лука 1:41; 2:12).
– Христос е Богочовек от момента на Своето зачеване в утробата на Мария (Мат. 1:20-21; Лука1:31-32).
– Когато се описват неродените деца, в библейския текст се използват личните местоимения, характерни за всички човешки същества: „Преди да те образувам в утробата, Аз те познах и преди да излезеш от утробата, те осветих: поставих те за пророк на народите“ (Йер. 1:5). Бог избира Йеремия за пророк на народите още в утробата на майка му!
Несъмнено човек е личност, създадена по Божия образ, от момента на зачеването!
Когато извежда израилтяните в пустинята от робството им в Египет, Бог се обръща към тях със следните думи: „Ако слушате тези закони и ги пазите и изпълнявате, Господ, твоят Бог, ще пази завет и милост към тебе, както Той се закле на бащите ти, и ще те обикне, ще те благослови, ще те умножи и ще благослови плода на утробата ти… Ще бъдеш благословен повече от всички народи: няма да има нито безплоден, нито безплодна у тебе“ (Вт. 7:12-14).
Бог потвърждава, че ако Израил спазва Неговите заповеди, ще го благослови. И на първо и най-важно място сред тези благословения посочва „плода на утробата ти“. Явно това е най-важното благословение тук, на земята: „няма да има безплоден, нито безплодна у тебе“!
В Марк 10:13-16 се описва отношението на Христос към децата: „Донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на онези, които ги донасяха. Като видя това, Иисус възнегодува и им каза: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете, защото на такива е Божието Царство.“… И като ги прегърна, възлагаше ръце на тях и ги благославяше.“
Само на няколко места в Библията се казва, че Христос е изпитвал гняв, и едно от тях е, когато възпират децата да отидат при Него. Както търговците в храма пречат на хората да отидат при Бога, така и учениците спират децата да отидат при Христос. Чрез тази ситуация Господ Иисус освен че разкрива важната истина – да приемем Божието Царство като дете, – обръща и внимание колко са важни за Него децата, като ги прегръща, благославя и полага ръце на тях.
Египетският фараон, в решимостта си да държи израилтяните във вечно робство и да ги лиши изцяло от надежда за свобода, заповядва да убиват всяко еврейско момче. Днес никой не заповядва да се убиват децата, но много майки яростно отстояват своето право да убиват собствените си деца и това се представя за най-висша форма на свобода и човечност.
Цитат от форум: „Точно в това е удоволствието! Да убиваш, при това законно.“
Как ли ни търпиш, Господи, като гледаш колко кръв има по майчините и бащините ръце?!?!
Нека позволим на децата да се родят. Нека ги пуснем да отидат при Христос – Той ще ги прегърне и ще ги благослови!
Бог е подарил в семейството ни две прекрасни деца. Обичам да ги гледам, когато спят. Плаче ми се от радост. Тогава възкликвам отново с думите на псалмопевеца „Ето, наследство от Господ са децата, награда от Него е плодът на утробата“ (Пс. 126:3).
[1] http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&view=article&id=395
[2] https://goo.gl/9Sl9wg/25.3.2017
[3]http://bnr.bg/post/100644128/prof-petar-slaveikov-ne-moje-da-se-govori-za-demografska-kriza-a-za-katastrofa 25.3.2017
[4] https://vesti.bg/bulgaria/cru-bylgariia-e-vtora-po-smyrtnost-v-sveta-6061934
[5] Зигота – оплодена яйцеклетка.
[7] Гайслър, Н. Християнска етика. С., Християнски институт за изучаване и обучение, 1998.
[8] http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=298139
[9] https://www.youtube.com/watch?v=77TA2uUb1Ak
