БХБЦ

Slogan
none.png
Bulgarian English German Russian Turkish
Events

  ВЕЛИКАТА БОГИНЯ

Светлана Григорова

word

 

 

Всичко започна на първи март. По скайпа получих поздрав от моя приятелка:       

Честита Баба Марта!

 Баба Марта здраве носи,

пълна кошница с цветя

и на всеки на ръката

връзва някаква мечта:

да я гледа, да я мисли

и да чака пролетта –

да се сбъдне и да цъфне

и да бликне радостта.

Попитах я: „Вярваш ли в Баба Марта?” „Това не е до вяра, това е нашата традиция” – отвърна ми тя. Писах й, че традицията е не само българска. Аз израснах в Молдова и като ученичка си правех мартеници и ги носех. Когато дойдох в България, се учудих много, че тук мартеници носят и мъжете - бях свикнала, че това е украса само за жени и деца. Съгласих се с приятелката ми, че за някои това наистина е само традиция без каквито и да било очаквания, но все пак за други е вяра. Тя се проявява най-ярко в ревностното спазване на правилата за правене, носене и сваляне на атрибута на Баба Марта – мартеницата - и в изпълняването на първомартенските ритуали: червена покривка се слага върху плодно дръвче, червени конци се връзват по рогата на добитъка, хората се обличат с червени дрехи и т.н. Очакванията са, ако спазваш тези ритуали, да получиш известни облаги – правя, за да направят и на мен. Кой да направи? Някой силен, могъщ, невидим, незнаен, наричан с приказното име Баба Марта.

Преди няколко години, когато работех върху магистърската си теза по антична култура и литература, в една книга срещнах древен документ, който ми направи силно впечатление. Чрез него се разбиваше митът, че усукването на бял и червен конец е само българска традиция. Оказва се, че преди пет хиляди години на територията на днешна България са живели хетите и точно от този народ е тръгнал червено-белият пролетен ритуал. При древните Новата година се е празнувала напролет, когато природата се пробужда от зимния сън, - според лунния календар. Така че празникът на Баба Марта всъщност отбелязва Новата година според лунния календар. Хетските цар и царица всяка пролет са участвали в новогодишния ритуал, за да бъдат обновени техните свещени жизнени сили, от които се е смятало че зависи плодородието на цялата страна. В. Горан го описва така: „Царят и царица с приспособления за предене правят нишки от бяла и червена вълна. Те усукват нишките от бялата и червената вълна и от тях правят прежда.”[1] В ритуала участват още няколко души: „Пред царицата седят клекнали двама от синовете на двореца и държат приспособленията за предене. Главният тъкач дава на главния сред синовете на двореца усуканата бяла прежда, той я превърта веднъж и я дава на царя. Царят на два пъти усуква преждата и я върти над приспособлението за предене. Човекът аланцу извиква „Аха!”, а друг човек хлопа.”[2]

По време на този ритуал царската двойка се покланя на богините на съдбата Истустая и Папая. Те са грозни хтонични божества. При древните всички божества се делят на уранични – небесни - и хтонични, свързани със земята и подземния свят. Хтоничните божества са доста противоречиви. Те символизират едновременно смъртта и раждането, властват над царството на мъртвите, но са и божества на плодородието и сексуалността[3]. По своята роля като богини на съдбата двете хетски божества поразително напомнят Омировите богини на съдбата Айса („Илиада”, XX, 127-128), Мойра („Илиада”, XXIV, 209-210 ) и Предачките („Одисея”, VII, 197-198), които предат нишките на съдбите на хората[4]. Хетският документ описва техните действия така: „Истустая и Папая, древните богини на долния свят... стоят на колене... Едната държи хурката, а двете държат вретената с готовата прежда. Те предат годините на царя. И годините на царя нямат нито край, нито брой.”[5]

Хиляда години по-късно на територията на днешна България вече няма хети, но ритуалната употреба на усуканата бяла и червена вълна остава. При заселилите се тук траки има празник, наречен Котитии. За него са характерни украсени клончета, познати в България като сурвачки. В античния свят има подобен обред, наречен ейресионе... Името се свързва традиционно с вълнените конци (ейрон - вълна), с които се украсява маслинено клонче. Освен усуканите бели и червени нишки по него се завързват и всякакви сухи плодове, предимно смокини и орехи[6]. Тук всъщност се съчетават две традиции: обредът с „накичването на клончето е прикрепен към слънчевата Нова година, а другият, този с усукването и връзването на бялата и червената прежда, - към Новата година по лунния календар”[7].

Martenitzi-1Не само при хетите и траките има ритуално предене. Всички индоевропейски народи придават култова, ритуална и дори магическа значимост на преденето, което се оказва обред с много древни извори[8]. Причината богините на съдбата да се почитат като божества от толкова много народи е, че те произхождат от едно по-старо божество, на което са се покланяли предците им - Богинята Майка или Великата богиня. С времето образът на древната Велика богиня дава началото на множество по-млади божества: „Между богините на съдбата... и древната неолитска Богиня Майка има известна приемствена връзка.“[9] Древната богиня също е хтонично божество, което символизира раждането и смъртта[10]. В различните периоди и места тя е представена от различни конкретни божества с характерни особености. Но в цялото това разнообразие ясно изпъкват следните специфични черти: доминираща роля спрямо мъжа партньор, обвързаност с раждането и смъртта, със сексуалния живот и смъртта, ето защо „може и трябва да се говори за Великата богиня”[11]. Някои черти на Великата богиня намират много ярък израз при последното поколение феминистки: доминиране над мъжа, унищожаване на деца чрез аборти, необуздана сексуалност. Но това е друга тема.

За поклонението пред Великата богиня в нашите и близките до нас земи свидетелстват не само древните документи, но и археологическите находки. Сред откритите през ХХ в. останки от древни земеделски селища в Чаталхьоюк на територията на днешна Турция, в Неа-Никомедия, днешна Македония, в Караново, Старозагорско, и др. са намерени много изображения на мъжки и женски божества. В Чаталхьоюк те са открити в специални стаи, където са се извършвали магически ритуали. Женските божества са със силно подчертани женски форми: големи гърди и бедра. Някои фигури са оцветени в червено, цвета на Великата богиня. Една от глинените статуетки в Чаталхьоюк изобразява раждаща жена, „вероятно дете от мъжки пол, при това я поддържат две животни от рода на котките”[12], може би леопарди, защото леопардът е неин символ[13]. Типичен за находките в Чаталхьоюк е контрастът между символите на живота и на смъртта[14].

В България са намерени статуетки на боги­нята птица с клюнообразен нос и изпъкващи, яйцевидни задни части. Богинята птица е едно от превъплъщенията на Великата богиня. Има и изображения на бременни богини, поставили едната си ръка на корема си, и т.н.[15]. Благодарение на множеството разнообразни скулптури на Великата богиня археолозите тълкуват нейните функции, като изследват позите, жестовете, украшенията за глава и рели­гиозната символика, вплетена в тях [16].

Символиката на Великата богиня е много широка. Един от символите й е парче плат. В древността култовите символи се прикрепват към дървена дръжка, за да бъде по-удобно при религиозните церемонии да се носят и да се установяват в качеството им на почитаеми емблеми. Подобна емблема е парчето плат, прикрепено към дръжка. Така възниква флагът, който първоначално е емблема на тази богиня[17].

Дървото е едно от основните въплъщения на богинята. На Кибела, която произхожда от древната Велика богиня, е бил посветен празник, честван на 1 май. В този ден са подготвяли "майско дърво" — стълб, украсен със зелени клонки, цветя, парчета плат... В мита за Атина (отново възникнала от Великата богиня) също се говори за дърво, което тя е насадила на Акропола и така е установила своето господство там[18].

От десетките символи на Великата богиня съзнателно избрах плата и дървото, за да се види сходството с първомартенското слагане на парче плат върху плодно дърво в двора. При това не какъвто и да е плат, а червен – оцветен в багрите на Великата богиня. В някои райони на България всяка година на първи март най-възрастната жена в дома от ранна сутрин се облича с нещо червено и като жрица на Великата богиня започва да „свещенодейства”: връзва усуканите червено-бели конци по ръцете на внучетата си, изнася червени черги и покривки и ги изтърсва, за да си отиде злото. Всъщност прави точно обратното – вика го в лицето на агресивното и зло божество Баба Марта. Между другото, Баба Яга също произлиза от Великата богиня. Двете „баби” донякъде си приличат, поне по това, че предизвикват нехарактерно за сезона време – например мразовита виелица напролет. Думата „баба” е присъща и за други божества, произлезли от Великата богиня. А. Голан - учен, посветил на митологията и символиката на Великата богиня двадесет години от живота си, - пише: „Възможно е сричките ba, pa, ma да представляват фонетични варианти на много стара дума, означаваща раждане... В удвоен вид ba дава формата baba... Вариант на името на малоазийската Кибела е Кубаба, което означава „крава родителка”... В Украйна съществуват легенди за т.нар. "житна баба", от чиито прищевки зависи реколтата. Руснаците също познават женско митично същество, наречено Баба... Баба Яга, като персонаж от приказките на славянските народи има черти, които показват произхода й от Великата богиня.”[19]

mmmМисля, че описаната връзка между Баба Марта и Великата богиня не е всичко, което трябва да знаем. Божествата на древните индоевропейски народи са персонифицирани абстракции. Първоначално хората се покланят на невидима грозна сила, която се проявява в природата, после започват да говорят за нея като за живо същество и да я изобразяват: „Персонификацията на абстракциите е стар похват, характерен за религиозно-митологичното творчество на много индоевропейски народи.”[20] Великата богиня е персонификация на природата. Известният археолог Мария Гимбутас смята, че многобройните категории, функции и симво­ли, към които се е обръщал доисторическият човек в стремежа си да изрази великото тайнство на битието, са само различни прояви на една единна и неделима богиня, а в крайна сметка на самата при­рода[21]. Обожествяването на природата, макар и в далеч не толкова мистериозен вид ни е познато. В училище ни се втълпяваше, че природата се е самосъздала. Точно така е разсъждавал и езичникът в древността, като е наричал природата Богиня Дева – самозачеваща и самовъзпроизвеждаща се. Оказва се, че еволюционната теория е възглед от времето, когато древната Велика богиня е била много млада. Разликата между тогавашните й последователи и нейните днешни привърженици е само в начина, по който обясняват картината на света. Тогава - чрез митология, сега – чрез наукообразно описание, по смисъл много близко до митологията. Древните народи се покланят на обожественото творение вместо на Твореца. Те наричат сътворената от Бога природа Велика богиня и правят нейни изображения – идоли. След като разменят „славата на нетленния Бог” за „образ, подобен на тленен човек” (Римл. 1:23) - Великата богиня, те се отричат от положителния духовен свят и служат на отрицателния. Това продължава и днес чрез учения и практики, в които се говори за чакри, вътрешна жизнена сила, самовглъбяване, сливане с „универсалното поле”, изпълване с енергии. Движението за природосъобразен начин на живот често граничи с вяра във Великата богиня – природата. Когато природата се представя като нещо по-велико от Божие творение, каквато и е, може да се говори за „религия на природата”, която цели да въведе последователите си в контакт с нечисти сили. Вярата в съдбата също идва от Великата богиня, независимо как е обоснована – чрез митология (звездите управляват живота на хората) или чрез философия, например стоицизмът с неговата вяра в бог, слят с материята, който управлява съдбите на хората. Движенията, свързани с божествеността на жената, също водят началото си от вярата във Великата богиня. Жената се възприема като богиня точно както се оказа при Баба Марта и Баба Яга. А колкото по-божествен се вижда човек, толкова по-голяма е вероятността да стане пациент на психодиспансера.

За да не стигаме дотам, добре е да изтрезнеем от заблудите на Сатана, които започват с думите: „Ще бъдете като богове.” Заблудите у всеки от нас са много и може би не знаем от какво точно трябва да изтрезнеем. Хората казват, че за да се предпазиш от измами, не е задължително да познаваш всички фалшификати, достатъчно да познаваш оригинала. Единствената истина, необходима за трезвото ни мислене, е Божието Слово. То е светлина, която ще огрее тъмнината в нас и завинаги ще изгони от нашето мислене всички измислени божества, които не ни служат за добро.


 

 

Медия

Статии Богословие, апологетика, философия, ереси...sam-4 Аудиозаписи на проповеди, семинари...Видео Видеозаписи от служения и събития...sam-6-mono
none.png