БХБЦ

Slogan
none.png
Bulgarian English German Russian Turkish
Events

  ЧЕСТИТА СЛЕДВАЩА 2016 Г.

еп. Иван Вълков

word



Скъпи братя и сестри, скъпи приятели, скъпи сънародници, честита подарената ни от Бога поредна година!


Съзнателно не пиша „нова", защото за нашето възприятие и въображение думата е много подвеждаща - хората почти одушевяват една астрономическа мерна единица за определяне на времето.

Позволете да ви поздравя с нещо реално, сбъднато, което е факт, а не мечта - благополучно завършената минала 2015 година! Година на битки и победи, на скърби и радости, на препъвания (не пиша „падения") и изправяне. Година на благополучие и благоденствие, година на болести, но и на оздравяване и изцеление. Година на незначителни временни загуби и вечни придобивки. Година, която укрепи фундамента на живота ни и положи нови основи за 2016-та, която наричам не „нова", а просто „следващата", защото нищо ново няма да се случи. Ние, дълбоко вярващите християни, за разлика от суеверното мнозинство, което чака да му се усмихне късмета, да се изпълнят мечти и пожелания, познаваме други закони - законите и устройството на Твореца, у Когото няма случайност и стихийност, а има закономерност.
По тази причина знаем, че каквото сме посели в миналата, това и ще жънем в идната година. Знаем, че няма да ни е лесно, знаем, че ако и да преживеем добри и радостни времена, то ще е само за сметка на духовна битка чрез пост, молитва, вяра и упорит труд с цел преодоляване на всички трудности. А наградата ни ще е дълбокото удовлетворение, че не пуснахме ръце, не тръгнахме по течението след съблазните и изкушенията, но се съпротивявахме на останалата злоба в нас и злото около нас, както и на неговия източник - демоничния свят. Нас ни очакват не късметът и случайността, а спечелените битки, победите в Неговото Име, и в това сме твърди и непоколебими. Нека си спомним наставлението на цар Давид към сина му Соломон: „Бъди твърд и мъжествен и се залови за работа; не бой се и не се плаши, защото Господ Бог, моят Бог, е с тебе; Той няма да отстъпи от тебе и няма да те остави, докле не свършиш цялата нужна работа по дома Господен" (1 Лет. 28:20).
В тези дни бяхме наблюдатели, а някои може би и участници в усилената подготовка за посрещането на Новата година. Удивително, но само веднъж в годината целият свят е настроен на една и съща вълна за кратко време, когато всички са единни и единомислени, без значение на религиозен, национален, териториален и социален произход. Не само в купуването и продаването, но и в търсенето на мигове, които да оцветят щастието им и след това цяла година да коментират го въпреки краткотрайността на преживяването.
В тези дни, както пише Соломон, аз се предадох на размисъл и търсене на мъдрост чрез анализ на цялата тази ситуация, което ме насочи към няколко извода.
Първо, замислих се как гледа Бог на Своето творение, което издига в култ един ден от годината, обожествява го, като му придава толкова сериозно значение със своите тостове, пожелания, мечти и с надеждата, че новата година ще му сервира много приятни изненади в личен, семеен и обществен план. Една дата, една година, един неодушевен период от живота, неподреден и изпълнен с хаоса и старите дрипи от старата година, която някога беше „нова". Всичко от годината, изпълнена с дела, престъпления, нехайството и беззакония преминава и в новата 2016-та. И върху нея, върху тази „нова година" се възлагат толкова много надежди. Трябва да ви призная, че и аз няколко години подред предвид все още неоправените ми заеми се надявах, че идната година всичко ще промени, ще излезем от кризата и всичко ще приключи, обаче сигурно не само аз съм се оказал подлъган и дори разочарован. Защото се надявахме на големите обещания на политиците, а пък и нашите мечти и желания изиграха своята роля. Именно това ме стресна, но не ме разберете неправилно - това не е някакво меланхолично настроение или противопоставяне на празненството, съвсем не. С това само искам да се вгледам и да видя друг свят, света на ангелите и Бога, да надникна в сърцето на Бога, в Неговите чувства. И виждам поредното Негово недоумение, Неговата скръб и печал за Своето творение, което пренебрегва Личността, Която е създала всичко видимо и невидимо и е назначила времена на обитаване на хората: „Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване, за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас" (Деян. 17:26, 27).
Второто, за което се замислих беше във връзка с търсенето на Бога и излизането на среща с Него.
Представете си един период в годината, когато целият свят търси Бога и отива за среща с Него. И то така, както търси къде да празнува Новата година. Аз бях свидетел как дори някои християни започнаха да говорят за това още преди месец – трескаво търсене на място, хотели, къщи или апартаменти, с кого да се празнува и как. Представете си светът да харчи толкова пари, да отделя толкова време за подготовка, да инвестира толкова сили, и да репетира да се представи по-добре, но не пред хората, а пред своя Творец?
Да, ще каже някой, това си остава само една мечта, но това не означава че това няма да стане. Бог с болка говори чрез Йеремия: „Аз наблюдавах и слушах: те не говорят право, никой се не разкайва за нечестието си, никой не казва: "какво сторих?" всеки се впуща в своя път като кон, който се втуря в битка. И щъркелът под небето знае своите определени времена; гургулица, лястовица и жерав пазят времето, кога да прелетят, а Моят народ не знае Господните определения" (Иер. 8:6,7).
Де да би се случило светът, след като има Светото Писание, да потърси Бога така, както го потърси в своето време Даниил и Го намери: „И тогава тайната биде открита на Даниила в нощно видение, и Даниил благослови Бога Небесни. И рече Даниил: "да бъде благословено името на Господа отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила; Той променя времена и години, сваля царе и поставя царе, дава мъдрост на мъдри и знание на разумни; Той открива, що е дълбоко и съкровено, знае, що е в мрака, и светлината живее с Него" (Дан. 2:19-22).
А сега се обръщам към новородените, към тези, които познаха Отца, онези, които трябва да живеят в друго измерение и да имат други критерии за всичко, което става в света.
Ап. Павел пише своето послание, което се отнася и към нас, живеещите в България и в последните времена: „Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света; но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче! Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа. Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове; а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите? Тачите дни, месеци, времена и години. Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви" (Гал. 4:1-11).
Нека този поздрав да бъде за мен и за теб като една струна, като един кратък тръбен звук, като вик: „Годеникът идва, излезте да го посрещнете!"
Излезте, както в своето време Авраам излезе да посрещне Господа: „И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега. Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи, и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб; ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво, аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш... Тогава го попитаха: де е жена ти Сарра? Той отговори: тук, в шатрата. И един от тях рече: Аз пак ще дойда при тебе (догодина) по това време, и жена ти Сарра ще има син." (Бит. 18:1-10). Каква славна среща с Бога и колко са славни резултатите – изпълнението на даденото обещание.
Побързайте, както Иосиф се завтече да посрещне баща си: „Тогава Иосиф впрегна колесницата си и излезе да посрещне баща си Израиля в Гесем и, щом го видя, хвърли се на шията му, и дълго плака на шията му" (Бит. 46:29). Колко години не се виждаха, не се чуваха и ето дойде най-щастливият момент на дългоочакваната среща. Така ни очаква Христос на Небето, така ни очаква Отец на престола, когато небесната колесница ще грабне и нас, както грабна пророк Илия и Енох. Така желана ли е и за теб тази среща, както бе на Иосиф с баща си, или на Яков със сина си.
Можем ли да повторим думите на псалмопевеца: „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе! Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!" (Пс. 41:2).
Може ли да се сравни с фойерверките, с цялата изкуствено създадена еуфория в чест на посрещането на Новата година, която нито има глас, нито вижда, нито чува, нито има сърце да обича и ръце да прегръща. Нека за сравнение да видим друга славна видима среща – тази на Моисей с Бога: „И каза на народа: бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена. На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайска) и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, затрепери. И изведе Моисей народа от стана да посрещне Господа, и се спряха при полите на планината. А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше; и тръбният глас ставаше все по-силен и по-силен. Моисей говореше, и Бог му отговаряше с глас. И слезе Господ на Синай планина, навръх планината, и повика Господ Моисея навръх планината, и Моисей се качи. И рече Господ на Моисея: слез и поръчай на народа, да се не втурват към Господа да Го видят, за да не паднат мнозина от тях; а свещениците, които се приближават към Господа (Бога), трябва да осветят себе си, за да ги не порази Господ" (Изх. 19:15-25).
И така, скоро ще чуем глас от небето: „А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете" (Мат. 25:6). Готови ли сме? И с какво ще го посрещнем?
А Христос казва: „Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му" (Откр. 22:12).
„И Духът и невестата казват: дойди! и който чува, да каже: дойди!" (Откр. 22:17).
Аз казвам: „Дойди, Господи!"
А ти?

Ваш Иван Вълков,

епископ на БХБЦ


 

Медия

Статии Богословие, апологетика, философия, ереси...sam-4 Аудиозаписи на проповеди, семинари...Видео Видеозаписи от служения и събития...sam-6-mono
none.png