еп. Иван Вълков
Четиво за4 мин.

Здравейте, скъпи братя и сестри, скъпи сънародници,

Честито Рождество Христово!

Отново е декември. Познато ли ви е усещането за отлитащо време, в което годините са като месеци, месеците като седмици и всичко се оказва просто низ от мигове? Предполагам, че да. Но това означава, че се изпълнява част от пророчеството: „Време вече няма да има“ (Откр. 10:6). Съкращаването на времето означава, че се намалява лимитът на благодатта, т.е. на прага е Второто пришествие на Родения, Разпнатия, Възкръсналия. Готови ли сме днес да Го посрещнем в сърцата си? Нека да разчистим пътя Му към нас и домовете ни от всяка езическа суета, свързана с обреди, традиции, суеверия за сламата и пепелта, за ястията и пожеланията. Те са сериозна бариера пред Христос, защото замъгляват духовните ни очи и не Му позволяват да направи чудото, за което копнеем. Така става и докато Иисус ходи по земята – някъде Го приемат, следват Го и Той ги изцелява, освобождава ги от бесове, възкресява ги, а другаде поради неверието на хората не се случва нищо, в Гадаринската земя дори Го молят да напусне пределите им.

Тези дни с нашите екипи отново имахме възможност да посетим различни места в България, където намерихме Родения. Той ни очакваше в лицето на болни, изоставени в домове за възрастни, деца с увреждания и т.н. В тези лица Го чухме, видяхме и разпознахме. А когато излизахме оттам, по пътя към дома Христос продължаваше да ни говори: „Бях болен и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте“ (Мат. 25:36). Ние посетихме Него, а Той посети нашите сърца, умове и за пореден път бяхме изцелени, очистени от всяка суета, прегърнати и стоплени от Неговата обич.

Познато ли ви е това празнуване? Ако не, този светъл празник ще бъде поредната суетна рутина за вас. Тази вечер и в следващите дни отворете портите на сърцето си за Онзи, Който желае точно това – да влезе и да подреди хаоса. Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал самият Той: „Ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“ (II Кор. 6:16). Това пророчество се изпълнява и днес за тези, които обикнат Бога. „Аз съм в тях и Ти – в Мене, за да бъдат в пълно единство и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както възлюби Мене“ (Йоан 17:23). Днес имате възможност да промените всичко, ако усетите, че дори и чрез този поздрав Той ви търси и посещава, хлопа и кани за една истинска бъдна вечеря. „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откр. 3:20).

Чуйте какво пише и цар Давид за едно истинско празнуване в Господното име: „Кой ще възлезе на планината Господна или кой ще застане на Неговото свято място? Онзи, чиито ръце са невинни и сърцето му е чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо Господното име пред ближния си – той ще получи благословение от Господ и милост от Бога, своя Спасител. Такъв е родът на онези, които Го търсят, които търсят Твоето лице, Боже Яковов! Повдигнете, порти, горнището си, повдигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата! Кой е този Цар на славата? Крепкият и силният Господ, силният на война Господ. Повдигнете, порти, горнището си, повдигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата! Кой е този Цар на славата? Господ на силите, Той е Цар на славата“ (Пс. 23:3-10).

Няма да забравя един случай в дом за деца с физически увреждания. След сценката за Рождество децата бяха доста развълнувани. Едно от тях скочи от мястото си и се приближи към мене. То протегна ръце, аз направих същото и в този момент момчето понечи да целуне ръката ми. Възразих и се опитах да го прегърна. Тогава усетих, че не само гръбначният му стълб е изкривен, а и дясната страна на гърба му няма ребра. Изтръпнах. Бях силно съкрушен, не бях виждал такава благодарност и приемане от здравите деца, които живеят в изобилие. Бях трогнат от прегръдката на това крехко тяло и от истинската радост, която детето ми подари. Прегръдката на малкото момче, лишено от толкова неща, които „здравите“ му връстници приемат за даденост, беше изпълнена с истинска, ангелска радост. Ние, които сме здрави и силни физически, но суетни и алчни за много неща, често сме лишени от тази така нужна благодарност. В неговите ръце и душа усетих прегръдката на Този, Който казва: „Доколкото сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мене сте го направили“ (Мат. 25:40).

Кого прегръщаме и ще прегърнем днес и утре, кого ще поздравяваме и веселим, кого ще храним и обличаме, на кого ще подарим подаръци? Ще е добре, ако спрем поне за миг, затворим след себе си вратата на суетата и в тиха молитва, с благоговение и благодарност към Христос Му се поклоним и кажем: „Очакваме те, Господи, ела!“.

Ваш слуга Иван Вълков,

епископ на БХБЦ


СПОДЕЛИ