Веселин Кисьов
Четиво за11 мин.

Краят на една работа е по-добър от началото й… (Екл. 7:8).

Тази статия разглежда морални въпроси, които показват високата цена на днешната представа за любовта. Цена, която рядко се осъзнава, но масово се плаща.

Съвременният човек има навика да разглежда моралните въпроси в зависимост от своите чувства. Независимо дали е прав или не, той съди за морала според своето лично мнение. За да не изглежда и нашата статия като поредното мнение, ще се позовем на множество достоверни научни изследвания[1].

 Някои причини за съжителство без брак

  • Отлагане на брака за все по-късна възраст. Тази тенденция става все по-очевидна.
  • Индивидуализъм. В нашето все по-индивидуалистично общество се ценят свободата и гъвкавостта, които това съжителство предлага.
  • Нарастваща секуларизация. В индустриализирания свят има все по-малко религиозни възражения срещу този начин на живот.
  • Разведени родители. Децата на разделени родители са по-склонни към такова съжителство, твърди социологът Уилкокс. През изминалите десетилетия процентът на разводите се увеличи. Много от децата, израснали в подобни семейства, виждат в това съжителство начин да опознаят партньора си или да избегнат посвещението, с което свързват брака.
  • Феминизъм. Привържениците на това движение не одобряват брака, защото според тях в него двата пола имат неравнопоставени роли. Те често сочат колко е рискован бракът, но не коментират опасностите при всички останали съжителства.
  • Хората смятат, че взаимоотношенията при живота на семейни начала могат да бъдат равностойни на общуването в брака.
  • Налага се убеждението, че съжителството е правилната рецепта за откриване на подходящ партньор за брак.

Статистика за България

Между последните две преброявания у нас делът на хората, които живеят в семейно съжителство без сключен юридически брак, се е удвоил – от 4% през 2001 г. до почти 8% през 2011 г. (реалните неофициални данни сочат много по-голямо число, а и оттогава до днес този процент се е повишил неимоверно, бел. ред.). От всички съжителства без брак 70% са сред по-младите хора – от 16 до 39 години. С увеличаването на възрастта техният дял намалява и сред населението на 40 – 49-годишна възраст той е 16%, а над 50-годишна възраст – 14%.

 Мозъкът отчита по-голяма несигурност

Бракът е свързан с много ползи за здравето, които съжителството на семейни начала не осигурява. Проучване от 2014 г. изследва мозъците на семейни двойки и на съжителстващи без брак. Докато ги наблюдават със специален скенер, доброволците държат ръката на партньора си, ръката на непознат или са сами.

Резултатът показва, че части от мозъка реагират по-слабо на стрес, когато сме с брачния си партньор. Докато семейните двойки се държат за ръце, хипоталамусът (частта от мозъка, която може да спре или да усили стреса) дори в случай на напрежение се успокоява. Това не се случва, когато единият от брачните партньори държи ръката на непознат или е сам.

След като правят същото изследване при хора, които живеят на семейни начала, анализаторите стигат до категоричния извод: когато държиш ръката на партньора си по време на стрес, това има доста силен и предвидим възстановителен ефект при брачните двойки и абсолютно никакъв ефект при двойките, които живеят на семейни начала. Никакъв!

Ръководителят на изследването Джеймс Коун вижда причините за тази разлика в степента на посвещение спрямо партньора: „Бракът е разбираем за обществото и одобрен от него свят, свързан с посвещението. То е толкова голямо и силно, че е трудно човек да избяга от него. Именно това е, което вашият мозък търси“.

Съвремието ни е накарало да повярваме в полезността на съжителството без брак, но не успява да приучи нашия мозък да реагира по нов начин.

 Различни очаквания към партньорите

Когато интервюират двойките, съжителстващи без брак, се оказва, че партньорите често имат различни представи за взаимоотношенията си. Най-често жените ги виждат като стъпка към брак, а мъжете – като начин да проверят колко трайно ще е общуването и да отложат своето все по-пълно посвещаване. И двата пола обаче се съгласяват, че техните критерии за партньора, с когото съжителстват, са по-ниски, отколкото биха били към съпруга или съпругата им. Някои от мъжете, които Попноу и Уайтхед са интервюирали, заявяват: „Живея с тази жена, но все още очаквам половинката ми да се появи“.

По-ниска степен на посвещение

Според изследване на социолозите Полард и Харис от 2013 г., проведено сред 2068 души между 18 и 26 години, при съжителстващите без брак има значително по-ниско ниво на посветеност, отколкото при съпрузите.

Този факт се потвърждава и от следните диаграми:

(За диаграмите тук и до края на статията, свалете ПДФ-файла)

Очевидно нерядко се оказва, че младите хора живеят с някого, който не споделя техните цели във взаимоотношенията помежду им.

 По-трудно разрешаване на конфликти

По-слабата посветеност естествено води и до други последствия. Проучване от 1997 г. сравнява качеството на взаимоотношенията при голям брой съжителстващи и семейни двойки на възраст от 19 до 48 години. Заключението е: съжителстващите без брак се карат, крещят си и се удрят повече от семейните двойки. Същото потвърждава и проучване от 2010 г. – при несемейните двойки има по-ниска степен на привързаност и много повече конфликти. Редица изследвания показват, че сред двойките, които съжителстват на семейни начала, има много по-високи нива на престъпно поведение спрямо партньора.

 Повече изневери

Проучване, проведено в продължение на пет години, показва, че 90% от омъжените жени са моногамни, докато при съжителстващите без брак тези жени са 60%. При мъжете разликите са още по-драстични: отново 90% вярност при женените и само 43% при тези, които живеят на семейни начала.

Изследване на Фосте и Танифер сред 1235 жени между 20 и 37 години потвърждава, че при съжителстващите без брак е 5 пъти по-вероятно да имат втори сексуален партньор, отколкото при омъжените. Тези учени стигат до извода: „Взаимоотношенията при партньорите, които живеят без брак, са по-близки до типичните за двойки, които само излизат заедно, отколкото за брачните двойки”.

 По-слабо усещане за щастие

Недостатъците при съжителството без брак неминуемо оказват влияние и върху възприятието на партньорите за щастието.

Проучване от 1998 г. анализира показатели за щастие при 17 държави от индустриалния свят. Според тези данни брачните двойки се радват на три и половина пъти повече щастие от съжителстващите без брак. Това личи особено ярко при два от основните критерии за щастие в проучването – финансовата стабилност и здравето. Изводът е недвусмислен: ако търсите щастие, съжителството на семейни начала явно не е най-добрият път за постигането му.

Намален шанс за сключване на брак

В проучване от 2014 г. социологът Карън Гуцо анализира какви са шансовете съжителството на семейни начала да доведе до брак или да се разпадне. Заключението й е категорично: днес всички двойки, които живеят без брак, е по-вероятно да се разделят, отколкото да се оженят.

Анализаторите на този феномен обобщават: дори когато бракът е крайна цел при живота на семейни начала, именно това съжителство намалява възможността да се стигне до него. Изключение не правят дори случаите с ясно заявено намерение за сватба, с годеж или с деца, родени по време на съжителството.

Неподходящ партньор за брак

Д-р Скот Стейнли от университета в Денвър говори за пораждане на „инерция” при преминаването през различните взаимоотношения: срещи => съжителство => брак. В много случаи има просто „плъзване” от едната фаза към другата, а не действителни решения. Днес е много модерно нещата „да се случват” сами, но според Стейнли инерцията често води до недобри резултати – например когато съжителстващите сключват брак с някого, за когото иначе не биха се оженили.

Проучване от 1993 г. показва, че двойките, които живеят без брак, имат значително по-дистанцирани взаимоотношения от семейните двойки. Докато съжителстващите партньори очакват по-скоро да прекарват определено време заедно, сключилите брак се надяват да бъдат неразделни до края на живота си.

Така се стига до погрешен избор на брачен партньор, последствията от който продължават и след евентуалната женитба.

По-големи рискове за здравето и живота на съжителстващите партньори

Според проведено неотдавна проучване нивата на депресия при хората, които живеят без брак, са 2,8 пъти по-високи отколкото при брачните двойки.

Наскоро осъществено изследване сред повече от 6000 жени проследява рисковете и ползите от брака. Поредното доказателство, че бракът не е единствено подпис и пръстен, потвърждава, че е наполовина по-малко вероятно съпругите да страдат от следродилна депресия, отколкото жените, които просто живеят с партньорите си. Данните сочат, че в такава депресия изпадат 35% от самотните майки, 20% от съжителстващите без брак и едва 10,6% от съпругите. Очевидно мозъкът прави разлика и бракът осигурява на омъжените значително по-голяма полза в психологически план.

Жените, които участват в съжителство без брак, е много по-вероятно да злоупотребяват с наркотици и да страдат от домашно насилие. Колкото по-кратко е съжителството, толкова по-голям е рискът от такова насилие. Д-р Марсело Уркиа от университета в Торонто коментира: „Омъжените жени преживяват по-малко психически проблеми, независимо дали бракът им е сключен отдавна, или наскоро“.

Феминистките от десетилетия твърдят, че бракът е институция, която предразполага към домашно насилие над жените и затова трябва да се избягва. Но дали наистина е така? Национално проучване за жертвите на престъпления в САЩ доказва категорично, че подобно убеждение е твърде далече от истината: майките, които никога не са били омъжени, повече от два пъти по-често са жертва на тежки престъпления от страна на своя настоящ или бивш приятел, отколкото жените, които са или някога са били омъжени – от своя настоящ или бивш съпруг.

И така, по отношение на рисковете от домашно насилие бракът отново се оказва най-безопасното пространство за жената!

В това отношение семейството е по-добрата среда и за мъжете. Според д-р Скот Стейнли те смятат, че съпругата им има право да им казва какво да правят, докато на партньорката, с която съжителстват, това не е позволено. С известна шеговита нотка ученият отбелязва, че една от причините женените мъже да живеят средно с около седем години повече от останалите е, че изпълняват някои от нещата, които съпругите им ги съветват да направят, например да отидат на лекар.

Неблагоприятни последствия за децата

Според проучване на Коупън по време на първата година от съжителството без брак почти 20% от жените забременяват и раждат дете.

В проведено наскоро изследване Шийла Кенеди и Лари Бъмпас доказват, че 65% от децата, родени от съжителстващи без брак родители, са свидетели на тяхната раздяла до дванадесетгодишната си възраст, докато при брачните двойки този процент е 24.

Най-добрите проучвания за децата, родени в семейства без брак, отчитат фактори като доходи, образование и етническа принадлежност. Но дори в най-прецизните изследвания се откроява тенденцията децата от съжителстващи без брак семейства със значително по-голяма вероятност да страдат от депресия, да употребяват наркотици или да участват в престъпления. Например проучване за Великобритания потвърждава, че децата, чиято биологична майка съжителства без брак, е 33 пъти по-вероятно да страдат от тежки злоупотреби, отколкото децата с женени родители, както и 73 пъти по-възможно да станат жертви на насилие с фатален край.

Уилкокс стига до извода: „Явно има нещо в самото съжителство без брак, което увеличава рисковете, застрашаващи детето“. И продължава своя анализ: „Ето защо, като се има предвид, че съжителството без брак e толкова рисково за децата, колкото разводът, и че животът на семейни начала сега е по-често срещано явление от развода, заключаваме, че наблюдаваният в момента бум на съжителствата без брак поражда по-големи опасности за благополучието на децата, отколкото бумът на разводите, който започна през 70-те години на XX в.“.

ПО-СЛАБО ПОСВЕЩЕНИЕ И СЛЕД сключването на БРАК

Д-р Скот Стейнли от Центъра за брачни и семейни проучвания към университета в Денвър прави следния категоричен извод въз основа на сериозно изследване: „Мъжете, живеещи с жени, за които по-късно се женят, не са толкова посветени на взаимоотношенията с тях, колкото женените мъже, които не са имали такова съжителство преди брака“.

По-слабото посвещение беше посочено като характеристика, която отличава недвусмислено съжителството от брака. Но явно отражение върху брака дават не само съжителствата на семейни начала с предишни партньори. Вече женените хора се оказват по-малко посветени на брачните взаимоотношения, ако те са били предшествани от съжителство със същия партньор.

ПОВЕЧЕ ИЗНЕВЕРИ СЛЕД сключването на БРАК

По-слабото посвещение на брачния партньор е естествена предпоставка и за повече изневери. Проучване на Фосте и Танифер показва, че за жените, участвали в съжителство на семейни начала, е 3,3 пъти по-вероятно да имат втори сексуален партньор след брака. Друго проучване установява, че съжителството преди брака увеличава шансовете за изневяра с 39% дори когато са взети под внимание нравствените ценности на анкетираните и честотата, с която посещават религиозни събрания.

ПО-НЕЩАСТЕН БРАК

Мег Джей от университета във Вирджиния пише: „Това, в което обществото като цяло вярва, противоречи на реалността. Двойките, които съжителстват преди брака, са по-нещастни, след като се оженят. За тях е по-вероятно да се разведат, отколкото за двойките без предварително съжителство. Тези отрицателни последствия са наречени „ефект на съвместното съжителство“.

Отделно проучване сочи, че предбрачното съжителство е свързано с по-слабо усещане за удовлетвореност и по-късно, в самия брак.

ПО-ВИСОК РИСК ОТ РАЗВОД

Президентът на Американския национален съвет за семейни взаимоотношения д-р Паул Амато обобщава множеството научни изследвания: „Двойките, съжителстващи преди брака, се сблъскват с повече проблеми и са по-склонни да мислят за развод. Точно обратното на онова, което бихте очаквали. Смятам, че хората вземат по-необмислено решението да съжителстват, отколкото да се оженят“.

И цифрите потвърждават това. Според едно съвременно проучване за жените, които са съжителствали на семейни начала, преди да бъдат сгодени, е с 40% по-вероятно да се разведат, отколкото за тези, които не са живели с партньор преди брака. Друго проучване отчита 65% по-голям риск от развод при преминалите през подобно съжителство.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Множеството научни изследвания показват, че масовата представа за съжителството на семейни начала е погрешна. Тези взаимоотношения не са равносилни на брака. Те са с несравнимо по-ниско качество.

Макар и широко одобрявано и прилагано, има огромна необходимост подобно съжителство да бъде преосмислено. Независимо дали сте консервативни, или либерални, дали сте религиозни, или не, ако търсите любов, която да е дълготрайна и щастлива, си заслужава да осъзнаете, че съжителството без брак очевидно е погрешният път към тази цел!

[1] За бележките с източниците, използвани в цялата статия, вж. трите линка: 1. https://goo.gl/pRcCEf ; 2. https://goo.gl/fmCb2p ; 3. https://goo.gl/EoL5zm .

Веселин Кисьов


СПОДЕЛИ