Ярл Пейсти
Четиво за11 мин.

В последно време все по-често срещаме думата „милосърдие”. На тази тема се пишат статии не само в религиозните, а и в нерелигиозните издания. Безусловно това ни радва, тъй като показва, че хората започват да осъзнават необходимостта от милосърдие.

Отначало трябва да отговорим на няколко въпроса. Какво се разбира под думата „милосърдие”? Как то трябва да се проявява в нашия живот? Как мога да върша милосърдни дела?

Най-добрия отговор на всички тези въпроси може да даде Онзи, Който е олицетворение на милосърдието, Който не само е учил на това, но и е вършил милосърдни дела. Това е самият Господ Иисус Христос, Който ни казва: „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден…”

Човек само да се поогледа и ще види колко хора се нуждаят от милосърдие, колко много са тези, които страдат, които са болни, изоставени, инвалиди, сираци. Те са в отчаяние. Изгубили са надежда, няма от кого да потърсят помощ. Ето защо Бог се обръща към всеки от нас чрез старозаветния пророк Михей: „О, човече, казано ти е какво е добро и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог” (6:8).

В 10 глава на Евангелието от Лука самият Иисус Христос ни дава чудесен урок по милосърдие. Най-вероятно този пример е взет от живота.
 „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, нараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по този път и като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един самарянин пък, който пътуваше, дойдо до него, видя го и се смили, и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него: и ако похарчиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.“ И тъй, кой от тези тримата ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?“ Той отговори: „Онзи, който му стори милост.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти прави също така“ (Лука 10:30–37).

Какво кара Иисус да разкаже тази притча за милосърдния самарянин? При Него идва един законник. По онова време законниците са богослови, които най-добре познават Свещеното Писание, пред тях стои задачата да тълкуват Божия Закон. И този законник задава на Иисус въпроса: „Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?“ В отговор Иисус също му задава въпрос: „Какво е написано в Закона? Какво четеш?“ И законникът отвръща: „Възлюби Господ, Твоя Бог, от цялото си сърце и от цялата си душа, и с цялата си сила, и с целия си разум, и ближния си – като себе си…“ Законникът цитира дословно тези думи от Свещеното Писание, затова Иисус му казва: „Правилно отговори: Така постъпвай и ще бъдеш жив.“ Но когато чува това, законникът явно не разбира докрай смисъла на казаното. Той познава буквата на Закона, но не и духа му. За да избегне вътрешния дискомфорт, който усеща в присъствието на Христос, законникът пита: „А кой е моят ближен?“

Обърнете внимание, този човек задава първия си въпрос не просто от желание да получи отговор. В Библията четем, че целта му е да изкуши Иисус. Той иска да знае дали неговите разбирания са сходни с Христовите. Ето защо, като си търси оправдание, законникът пита: „Кой е моят ближен?“ По отношение на любовта към Бога всичко му е ясно. „Аз не съм просто религиозен човек. Целия си живот съм посветил за изучаване на Писанието и за наставляване на другите в Божия Закон“ – си мисли той. Но въпросът за любовта към ближния явно не му е съвсем ясен. Ако казвам, че обичам Бога, кой има право да поставя под съмнение моята любов? Любовта към ближния обаче е друго нещо. Хората са различни, как може да обичаш всички? Вярно, има и такива, които не е трудно да обичаш. Но те са малко. Ето, например моя съсед – как да обичаш такъв човек? Само да знаете какъв е! Първо, той е от друга националност. Второ, от друга раса. А религия изобщо няма. Езичник е. Много некултурен човек.

 Именно затова законникът пита: „Кой е моят ближен?“ В текста се казва, че го прави, „като искаше да се оправдае“. Ако обърнем внимание кой е той, по-лесно ще разберем мотивите му. Законникът е юдеин, който спада към една особена социална група в израилското общество. Той е свещенослужител, пазител на своята религия. За да оправдае националните си, и, разбира се, религиозните си чувства, законникът разчита на определен отговор. Надява се, че Христос ще каже: „Твоят ближен е човек с твоята националност, твоята религия и твоите убеждения.“ Безусловно, ако беше чул тези думи от Христос, те веднага биха потвърдили неговата гледна точка и той би се почувствал оправдан. Човекът иска Христос да определи този кръг от негови ближни и да предложи един вид формула, с помощта на която той да установява кого може да смята за свой ближен.

В областта на религията хората са заети да търсят закони и правила, чрез които да изпълнят своя религиозен дълг и да успокоят съвестта си. Например, дай ми молитвеник с готови молитви! Кажи ми колко пъти на ден трябва да се моля! Колко време да посветя на молитва? Колко пъти и кога да ходя на църква? Колко често да се изповядвам?

По принцип законникът пита същото. „Какво да направя, за да наследя вечен живот?“ „Кой е моят ближен?“ Интересно е как Христос отговаря на тези въпроси, дали предлага някаква формула, някакви правила, които трябва да се изпълнят? Може да ни се стори странно, но Иисус Христос дори не отговаря на този въпрос. Когато разказва за милосърдния самарянин, Иисус пита законника: „Кой от тези трима, мислиш, че е бил ближен на нападнатия от разбойниците?“ Въпроса не е кой е твоя ближен, а дали си ближен за тези, които те заобикалят.

Пътят между Ерусалим и Йерихон се e наричал Кървавият път. Там постоянно са се извършвали престъпления. Хората са били ограбвани, понякога дори убивани. Слушателите на Христос са знаели това.

 Свещеникът, когато вижда нещастния, пострадал човек, бърза да го подмине. За постъпката си той може да намери какви ли не оправдания. Първо, бърза да се прибере – чакат го децата и жена му. И без това много се е забавил в Йерусалим, изпълнявайки религиозните си задължения. А и как да помогне на този жалък човек? Кой знае дали разбойниците не го наблюдават, скрити зад близката скала? И ако спре, къде е гаранцията, че няма да нападнат и него? Та те могат да го ограбят, дори да го убият! Ето какви мисли минават мълниеносно в съзнанието на свещеника и той решава да продължи пътя си: „Нека някой друг му помогне, не съм единственият, който минава по този път!“

След известно време раненият е забелязан от един левит, който също минава край него. И левитът е от свещенослужителите. Той приближава (свещеникът не прави това), поглежда нещастника и продължава по пътя си. Левитът на свой ред също намира достатъчно причини, които не му позволяват да спре и да помогне на пострадалия.

Но ето че на същия път се появява още един човек – той е самарянин. Когато вижда ранения, едва дишащ, целия в кал, самарянинът се смилява. Но той не съжалява само мислено нападнатия. Самарянинът извършва милосърдно дело. Като „излива елей и вино“, той промива раните на човека и ги превързва, слага го на магарето си и го откарва в странноприемницата. И това не е всичко. На следващата сутрин, когато тръгва на път, самарянинът плаща на стопанина: „Погрижи се за него и ако похарчиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.“
 Самарянинът също би могъл да намери много причини, за да откаже помощ на пострадалия. Например, защо трябва да помага на този евреин, при положение че той самият е самарянин? Открай време евреите и самаряните не общуват помежду си. Евреите изтъкват национални и религиозни различия, затова са настроени враждебно към самаряните, които им отвръщат със същото. Така самарянинът е имал всички основания да отмине и да си няма работа с окървавения евреин. Но той вижда човек, който има нужда от помощ, и проявява милосърдие.

 Забележете: на въпроса, който Господ задава на законника: „Кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?”, законникът отвръща: „Онзи, който му стори милост!” И неговият отговор е правилен. Иисус му казва: „Иди и ти прави също така!”
 Но какво означава: „Иди и ти прави също така”? Какво трябва да прави законникът? Може би да бъде по-религиозен? От притчата става ясно, че само религията не е достатъчна: религиозните хора – свещеникът и левитът – не се отнасят милосърдно към пострадалия. Иисус всъщност не казва на законника да подражава на милосърдния самарянин, а подобно на самарянина, да бъде ближен за нуждаещите се. Да подражаваш, е едно, а да бъдеш ближен на хората около теб, е съвсем друго. Така че въпросът не е кой е твоят ближен, а дали ти си ближен за другите. Разликата е огромна. Ако не си равнодушен към бедите на хората, не питаш кой е твоят ближен. Ти си ближен на всеки човек, когото срещаш по пътя си. Не ограничаваш своята любов и милосърдните си дела само до определен кръг хора. Всеки, който има нужда от милосърдие, независимо дали е от същата националност като теб, ще стане твой ближен. За теб ще бъде съвсем естествено да помогнеш на всеки, който изпитва нужда.

 Тогава какво е необходимо, за да бъдеш ближен за всички? Трябва да се родиш от горе. И само когато се новородиш, ще постъпваш в съответствие със своята нова природа. Само тогава ще обичаш истински твоя Господ Бог с цялото си сърце и твоя ближен – като себе си. Първият въпрос на законника съдържа именно мисълта: „Възможно ли е да стана нов човек?” – „Какво да направя, за да наследя вечен живот?” Отговорът е: „Да обичаш Бога.” Но как да обичам Бога? Опитвали ли сте да Го обичате? С какво завършиха вашите опити? Може ли грешен човек да обича Бога с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум? Не! Той ще бъде способен на това едва след като стане друг човек. Само човек с ново сърце, дадено от Бога, може да обича Бога.

 Никакви правила, никакво подражание на светите хора не могат да породят у нас нов живот. Единствен Бог е способен да ни го даде. Само чрез раждане от горе можем да придобием нов живот. За това пише ап. Павел във Второто послание към коринтяните: „Който е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (5:17). Само човек, който е получил нов живот, ще обича Бога и тази любов непременно ще се прояви в любов към ближния, в милосърдни дела. По-точно, такъв човек ще бъде ближен за всички. За онзи, който обича Бога, няма значение на кого оказва милост – на литовец, руснак, арменец, украинец, узбек, китаец или азербайджанец. Той няма да пита каква религия изповядва нуждаещият се или към коя социална класа спада.

Но кой може да осъществи тази промяна в нас? Никой друг освен Този, Който разказва притчата за милосърдния самарянин. Иисус Христос, станал нашият добър самарянин, простира милосърдната Си ръка към нас. Той ни възкресява за нов живот.
Милосърдието, което Господ оказва към всички нас, е несравнимо с милосърдието на самарянина. Нашето положение преди да повярваме е неимоверно по-тежко от положението на онзи нещастен, ограбен и пребит от разбойниците човек. Тогава ние сме били мъртви заради греховете и престъпленията си. Нашите собствени грехове са били онези разбойници, които са ни наранили смъртоносно. Пострадалият от притчата е попаднал случайно в ръцете на разбойниците, а ние умишлено сме презирали нашия Господ, отвръщали сме лицето си от Него и не сме Го почитали. Колко пъти Той е простирал към нас милосърдната Си ръка, но ние сме Го пренебрегвали. Отхвърляли сме Неговата любов.

И въпреки това Той взима върху Себе Си нашите грехове и ги отнася на кръста. Там понася наказанието вместо нас. Ние сме изцелени чрез Неговите рани. В кръвта Му сме умити и се очистваме. Той дава Своя живот, за да можем ние да имаме Неговия живот. Благодатта, любовта и милостта на Господ Иисус Христос се проявяват в това, че „Той, като е бил богат, осиромаша заради вас, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия“ (II Кор. 8:9).

Какво богатство предлага нашият Господ на всеки наранен от греха човек! Той го кани да стане съвсем ново създание, иска да му даде вечен живот. Това е най-великото съкровище, което е невъзможно да придобиеш нито с пари, нито с добри дела.

Приятелю, колкото и да се стараеш да се спасиш чрез дела по Закона, опитите ти са обречени на провал. Защото твоята греховна природа не е способна да извършва дела, угодни на Бога. Дори ако от днес започнеш да вършиш добри дела (без съмнение това е невъзможно, но да допуснем, че е така), с какво ще се оправдаеш пред Божия съд за своето минало? Законът изисква пълно съвършенство.

Но благодарение на Бога има един-единствен изход от това безнадеждно положение! Трябва да се покаеш и да повярваш в Господ Иисус Христос. Изповядай пред Бога своя грях. Кажи: „Боже, съгреших срещу Теб. Прости ми!“ Бог ще те приеме такъв, какъвто си, въз основа на твоята вяра в изкупителната жертва на Иисус Христос. Той ще прости всичките ти грехове и още днес ще те направи нов човек.

Покай се, приеми дара на спасението чрез вяра в Господ Иисус Христос и ще станеш този нов човек, и ще имаш вечен живот.

Ярл ПЕЙСТИ


СПОДЕЛИ