Светлана Вълкова
Четиво за6 мин.

Началото на баптизма в България е свързано с имената на Яков Клюнд, Мартин Херингер и Херболд, преселници от южна част на Русия, Николаевски уезд, с. Рорбах и с. Нов Данцинг, които са щундисти. Почти сто години по-късно, през 1867 г. един управник от Одеса пише до губернатора на Херсон за това братство, че то: „има вид на разкол, сходен с реформаторския. Те четат църковно-славянски книги, значението и съдържанието на които тълкуват помежду си… под ръководството на някои реформаторски разколници-немци от съседната колония Рорбах. Те не посещават православната църква, не почитат светите икони.“ След време те приемат баптизма.

Възникването на баптизма в тази част на Русия (днешната Украйна) се свързва с немските баптисти А. Либиг, К. Бенцин, И. Онкен и К. Ондра. От тях той се разпространява и сред местното украинско население. Запазил се е документ, потвърждаващ работата на И. Онкен, написан от управника на Елисаветградския уезд: „Онкен действително проповядвал и кръстил немците…, но никого от православните не е обърнал.“ Православните свещеници търпят покръстването на чужденци, но когато новата вяра започва да прониква и сред православните, следва реакция от тяхната страна – гонение на баптисти украинци. Изпращат ги в затвори, някои от тях стават първи жертви за Божието Слово в Украйна. Мнозина от немските протестанти са изселени в Сибир. По време на пътуването те пишат молба за помилване до император Александър ІІ, която е удовлетворена. Връщат се на село, но кметът не ги приема обратно. 

Тогава те се обръщат към турското правителство и получават разрешение да се заселят близо до Тулча в с. Каталуй. Годината на заселването е 1866.

Пет години по-късно, през 1871 г. Британското библейско дружество издава пълния превод на Библията на български език. Възниква необходимост от разпространяването й и Британското и Американското библейски дружества назначават Яков Клюндт за Скопие, Херболд за Русе и Мартин Херингер за Лом като разпространители на Библията и Новия Завет.

През 1875 г. семейството на Херингер се заселва в Ломпаланка (днешния Лом). Започват събирания в дома му и през 1877 г. бива кръстен първият българин Филип Каменов. През същата година Херингер се мести в Русчук (днешния Русе) и малката група се разпада. В Ломпаланка през 1880 г. се премества Яков Клюндт от Скопие, който по време на работата си в Скопие претърпява много беди. Попада при разбойници, лежи в затвора, за една седмица губи три от децата си. Той е първия баптистки пастир в България. Район на библейската му работа са видинския, врачанския, плевенския, софийския и кюстендилския окръзи. Той започва редовни богослужения в дома си, на които слушателите са членове на неговото семейство. Тъй като често отсъства от града, той кани българина Георги Чомонев, живеещ в Хамбург, да дойде в Лом. Чомонев отваря дюкян в града, а в неделния ден провежда редовно събрания, на които той проповядва, а семейството на Клюндт слуша. През зимата на 1877 г. започват да идват на събранията доста младежи, през април на 1888 се покайват и се покръстват някои от тях и през юли 1888 г. ломската група става клон на русенската църква. За старейшина проповедник е избран Яков Клюндт. През 1893 г. е купен първия молитвен дом. През 1896 г. в присъствието на братя Павлови от Тулча, Петрик, представител на Хамбурския мисионерски комитет, Либих от Каталуй и Герасименко от Русе църквата в Лом се провъзгласява за самостоятелна с пастир Васил Кьосев. В околните градове и села някои хора се обръщат към Господа: с. Голенци, в гр. Берковица, Фердинанд (Монтана), с. Ковачица, Мокреш. През 1911 г. по препоръката на братята Павлови и Фюлбрандт от Одеса пристига проповедник, младия учител Карл Грабайн. Църквата вече наброява 55 члена заедно с клоновете в Голенци, Ковачица, Разград-махала, Фердинанд и Берковица. Постепенно клоновете нарастват и се отделят в самостоятелни църкви.

Херингер се премества в Русе, където живеят още две немски семейства – Херболд и Крзоса (немец от Полша). Херингер и Херболд работят като книгоразпространители, а Крзоса завежда склада на Британското библейско дружество. Тези три семейства основават в Русе клон на църквата в Букурещ. През 1880-1884 г. в Русе работи Йохан Каргел, световно известен като духовен писател и екзегет. Иван Вениаминович Каргел (1849-1937), който е презвитер на Петербургската баптистка църква. Как попада той в България? През 1879 г. в Хамбург се провежда ХІ Конференция на немските баптисти. А. Либих, председател на руско-румънското обединение на баптистите споделя за проблемите на мисионерската работа в България. Тогава в сърцето на Йохан Каргел се заражда желание да посети България. Той тръгва за България, за Казанлък, където има малка баптистка църква, и чието писмо с вик за помощ е прочел в немския вестник „Свидетели на истината“. Вярващите от Казанлък са изпратили писмо до Каталуй, но там никой не разбира български и го препращат до Русчук. От там го препращат до печатния орган на немските баптисти с надежда, че някой от рускоговорящите немци ще се отзове. Този някой става именно Йохан Каргел.

Какво е накарало казанлъшките вярващи да напишат това писмо? Един от тях, Стефан Курдов, чул благовестието в арменска църква на мисионери конгрешани в Цариград и станал евангелист. Бил назначен от мисионерите за библейски книжар. В резултат на работата му повярвали няколко човека в Казанлък. Те се обърнали към конгрешаните с молба за пастир, но получили отказ. През 1875 все пак бил назначен Н. Влаев за пастир в Казанлък. Обществото научава за баптистките мисионери и проявява интерес към тях. В града често идва книжарът Херболд и тълкува на вярващите баптисткото разбиране за кръщението в съзнателна възраст. Част от църквата вече е убедена в необходимостта да се кръстят и тогава те пишат писмото до Каталуй.

Каргел не стига до Казанлък, защото е принуден да спре за известно време в Русчук поради болестта на жена си. Още при влизането в града среща Херингер, който предлага му услугите си като преводач. Така е положено началото на една дълга съвместна работа. През това време той три пъти посещава църквата в Казанлък, посещава и църквата в Лом. На 07. ХІ. 1880 г. той кръщава петима вярващи от Казанлък в р. Тунджа и този ден се смята за деня на основаването на църквата.

От 1894 г. като пастир на църквата в Русе работи Евгений Герасименко. Рожденото му име е Евмений Петрович Арцибашев, син на богати родители. Завършва класическия отдел на гимназия в гр. Харков (днес Украйна), успешно кандидатства в Харковския медицински институт, който не успява да завърши, тъй като е търсен от полицията за свободомислие. Бяга от Харков, крие се в едно село в Таврическа губерния, където чува благовестието от колонисти щундисти. Заминава за Лондон, там завършва семинарията на Спърджън, след това – Хамбургската духовна семинария, след което става пастир в г. Тулча. Докато пастирува там, идва в Русе и се жени за една от дъщерите на книжаря Мартин Херингер. От 1914 до 1923 г. работи като пастир в гр. Харков и други места извън България. От 1923 до 1925 г. пак работи като пастир в Русе, след това – в Казанлък. Много пъти е председател на баптисткия съюз и секретар на мисионерския комитет.

Каргел през 1884 г. взема участие във Всеросийски конгрес на евангелските християни-баптисти като представител от България. Конгресът е свикан по инициатива на граф Корф и брат Пашков. На този конгрес присъстват и вече споменатите основатели на баптизма в Русия Либих и Ондра, също така Рябошапка, който 10 години по-късно ще дойде в България поради гонение на баптисти и щундисти в Русия, които след възцаряването на Николай ІІ попадат в числото на последователите на „особено вредни религиозни течения“. Някои баптистки ръководители тогава се изселват и попадат в затвори, а на други, в това числа на Рябошапка, Баграсарянц и Костромин се дава право да заминат за България и Румъния без право на завръщане. Известно е, че Рябошапка умира в България.

Църквите в други градове са създадени по-късно: в София – от Трайко Порецов и Марчев от Русчук през 1893 г., когато се кръщават няколко души. Във Варна – през 1928 г. Първия пастир тук е Карл Грабаин, учителят от Одеса, за когото вече споменахме.

Баптисткият съюз в България се образува през май 1905 г. Инициаторът е Яков Клюнд. В началото на 1905 г. той присъства на съюзна конференция на немските баптисти и се връща с намерение да основе баптистки съюз в България. Ръководството на съюза се осъществява от комисия, която се избира всяка година от конференция.


СПОДЕЛИ