БХБЦ

Slogan
none.png
Bulgarian English German Russian Turkish
Statii

  СИЛАТА НА СЛОВОТО

Иван Вълков

word

Silata na Slovoto-1Руснаците казват: „Я хозяин слова, я даю слово, я и забираю его назад." На български ще звучи така: "Аз съм господарят на думата, казвам я и си я вземам обратно". И може да се допълни: „Аз съм господарят на обещанието, аз обещавам и аз отменям обещанието." Доколко разбираме и осъзнаваме отговорността за подобно поведение, разбира се, зависи от това, доколко познаваме истината за силата на словото. А това познание започва от разбирането за силата на Божието Слово и на словото, произнесено от човека с вяра в името на Христос. Нека кратко да разгледаме как се ражда Словото във вселената, как твори и създава вселената, природата и целия свят.

То е свързано непосредствено с личността на Единствения, Който носи името Слово. За това четем в книгата Откровение: «И беше облечен в дреха ... и името Му беше Божието Слово» (19:13). Ап. Павел разкрива процеса на раждането на това Слово в Посланието към колосяните. Там четем, че Иисус Христос е «образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание» (Кол. 1:15). Всички знаем за второто раждане на Христос – Неговото земно раждане от Мария, въплъщението за спасение на човешкия род. Но в стиха от Колосяни се говори не за земното Му раждане, а за небесното раждане на Сина от Бог Отец. В Евангелието от Йоан пише: «Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви» (1:18). Тези думи свидетелстват за пребиваването на Сина в Отца. Евангелист Йоан започва своето повествование така: «В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало» (Йоан 1:1-3). Като знаем, че под Словото се има предвид Синът, може да направим извода, че раждането на Сина е проява на Бога чрез Словото. Словото-Син се ражда от лоното на Отец, произлиза от Бога. То винаги пребъдва в Него. След произнасянето на Слово от Бога започва процесът на творението. След думите: «Да бъде светлина» (Бит. 1:3) наистина се появява светлина и започва да се разлива във всички посоки. В процеса на творението участва цялата Троица. Бог не извършва никакво друго действие – Той изрича само Слово, чрез Него се проявява творящата Божия сила.

Думите, произнесени от хора, не са просто набор от звуци, които пораждат трептения във въздуха. По думите на човека съдят за него самия: може ли човек да бъде отделен от думите си? Ние сме едно с нашето слово и не може да се каже, че словото ни е по-малко от нас. Мнението, че Словото Син е по-малко от Бог Отец няма основания. Син и Отец са едно, Те пребъдват един в друг (Йоан 10:30). На някои християни им се иска да подредят трите Лица на Троицата по степен на подчиненост. По обикновената човешка логика Отец би трябвало да бъде главенстващ, Синът – подчинен на Отец, защото е роден от Него, а Светият Дух е третото Лице. Но това е само човешка логика, основана на човешки опит.

Нека да обърнем внимание, че думите на Бога имат тежест и сила: «У Бога няма да остане безсилна ни една дума» (Лука 1:37, СИ). Бог не произнася напразно нито дума. Човешкото слово също има сила и влияе върху околните. То може да нагорещи обстановката, може и да я успокои. Словото може да убие човека. Написано е: «От думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш» (Мат. 12:37). Каещият се грешник произнася понякога само две-три думи: «Господи, прости, очисти и спаси!» Разбойникът на кръста също изрича няколко думи, но те предопределят неговата вечност. Думите на покаяние решават по-нататъшната съдба на човека.

Израилтяните познават добре смисъла на всяко име. Например името Навал означава «безумен човек» и говори за характера на този библейски персонаж. Това е пример за дума с отрицателно значение, а ето и противоположния пример – името на Бога. Ние често го произнасяме, понякога напразно, но една от Божиите заповеди гласи: «Не изговаряй напразно Името на Господ, твоя Бог» (Изх. 20:7). Нашето отношение към думите личи по това, доколко осъзнато и с каква отговорност ги произнасяме.

Ето още едно име – Иисус Христос Спасител. Юдейските книжници и фарисеи избягват да произнасят това име. Но за християните неговото значение е неизмеримо. И от това, доколко християнинът познава неговия смисъл и издига авторитета му първо в себе си, за своята вътрешна промяна, зависи дали той ще бъде победител или победен в битката със злото и греха. Самият Христос подчертава силата и могъществото на Своето име: «В Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват» (Марк 16:17-18). Когато апостолите Петър и Йоан изцеляват куция, юдейските началници, старейшини и книжници не ги питат по какъв начин са го направили, а с каква сила или в името на кого (Деян. 4:7). Народът се удивлява и всички погледи се насочват към тях, а ап. Петър се обръща към хората и казва: «Какво се чудите на това? Или защо се взирате в нас, като че ли поради своята сила или благочестие сме направили той да проходи?» (Деян. 3:12). И продължава: «И на основание на вяра в името Му Неговото име укрепи този, когото гледате и познавате. Да! Тази вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве» (3:16). Народът смята, че силата произлиза от ап. Петър, както днес от ръцете на сегашните екстрасенси и «целители». Но не човешки ръце извършват действието, а произнесеното слово, пълно със сила и благодат. Словото е невидимо, силата също, но резултатът от тяхното действие е видим. След като ап. Петър произнася с вяра името на Иисус Христос, което има огромен авторитет в духовния свят, се извършва определено действие: самият Христос укрепва краката на куция човек. При измамените християни лъжезнаменията започват от въздействия върху тялото на целителя. Измамени целители, когато усещат у себе си сила, смятат, че тя трябва да въздейства върху лекувания (нещо като електрически ток). Но тази сила изхожда не от Бога, а от нечистите духове, тя не се изразява във вяра, а в усещания. Колкото пъти се е налагало да извършвам молитва за изцеление, никога не съм усещал през тялото ми да минава сила, или топлина, или нещо друго, макар че проявите на Божията сила и положителните резултати бяха налице, и то при различни, дори най-тежки и неизцелими за лекарите болести. Защото не човек изцелява, а Бог. И силата не е в човека, а в името на Иисус Христос. Още на Давид е открито, че силата е в Бога (Пс. 62:11). В молитвата «Отче наш» се казва: «Твое е царството и силата, и славата до вековете» (Мат. 6:13). Нито за един от хората, които Бог употребява за изцеление, не се твърди, че от него е излязла сила. Само за Христос, излекувал болната жена, е написано: «...усети в Себе Си, че от Него излезе сила» (Марк 5:30). И днес силата идва само от Христос, Който е на небесата. Ап. Павел, когато се моли три пъти за своето изцеление, получава отговор: «Силата Ми в немощ се показва съвършена» (II Кор. 12:9). Тя не зависи от този, който призовава или се моли за себе си и за другите, а изхожда от Бога, по Негова воля и милост. Силата трябва да се отдава на Бога, а не на нас (II Кор. 4:7). Онзи, който разбира това, докато е на земята, и във вечността ще прослави Бога с думите: „Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог» (Откр. 19:1).

Христос ни учи да се молим: «Отче наш!... Да се свети Твоето име» (Мат. 6:9). Името Божие не може да се свети в някаква сграда или обект, а само в човека чрез дълбоко осъзнаване на неговия авторитет. Това почитание се изразява в послушание на човека пред Христос, в очистването му от неугодни на Него мисли, думи и действия. Когато държим в джоба си някаква ценност, например голяма сума пари, по същия начин ли се отнасяме към нея, както когато имаме един лев? Ако за лева можем да забравим, наличието на многото пари ни държи непрекъснато в състояние на повишена бдителност. Страхът да не загубим това богатство, да не бъдем ограбени постоянно ни съпровожда. Ние почитаме скъпоценността, като не преставаме да мислим за нея. Така и по нашето отношение към името на Иисус Христос може да се разбере каква ценност е то за нас. Който си позволява да греши съзнателно, да развива в себе си греховни мисли, той не почита Христовото име, а го безчести. Ако искаме Бог да се прояви и да се прослави в нас, да изяви авторитета на Своето име, трябва да се научим да издигаме Неговия авторитет в нас и в живота ни. Само когато престане да се проявява нечистото, ще започне да се изявява чистото – и вътре, и извън нас. Тогава дори ако поискаме да скрием скъпоценността, околните все пак ще забележат, че има нещо ценно, че не се поддаваме на примамки и съблазни, че бдим, защото осъзнаваме какво богатство имаме. Няма да го заменим за нищо, няма да кажем като Исав: «Защо ми е това първородство?» Действията и думите на човека, член на Църквата, свидетелстват доколко той почита името на Иисус Христос. Ако неговото отношение към това име е пренебрежително, може би не бива да му правим забележки, а да му обясним, че със своето поведение той е способен или да издигне, или да принизи авторитета на Христос. Ако човек е искрен християнин, ще се съгласи да се откаже от много неща, само да не се опорочи служението му (II Кор. 6:3).

В Посланието към римляните ап. Павел пише: «Ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш» (Римл. 10:9). Понякога разбирането за необходимостта да бъде изповядан Иисус като Господ стига само до молитвата на покаяние, когато човек приема Иисус Христос за свой Бог. Но това далеч не е достатъчно. Правилното изповядване на Христовото име способства за премахване на отрицателното влияние на множество фактори, които пречат за духовното израстване на християнина.

Silata na Slovoto-2Една от причините за страданията на християните, водеща до загуба на мира в сърцето, е свързана с обстоятелствата, в които те попадат. Християнинът може да победи тяхната власт само ако изповяда, че Христовото име е над тези обстоятелства. Да се върнем към историята на първата Църква. Когато управниците пускат апостолите Петър и Йоан след задържането им, задето са изцелили сакатия човек, те идват при своите и им предават думите на главните свещеници и старейшините. «А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: «Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях... Ирод и Пилат Понтийски с езичниците и израилевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син... И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост...» И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се потресе и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието слово» (Деян. 4:24, 27, 29, 31). В този откъс от Свещеното Писание е показан животът на първата Църква, високото ниво на нейната духовност. Ще се опитаме да разберем какво дава възможност на първите християни да достигнат подобна духовна висота. Техните противници им забраняват да извършват служение и да говорят за името Христово. Но Църквата има цел, задача, поставена от Иисус Христос, която не може да не изпълни. Обстоятелствата са неблагоприятни. Дотогава първите вярващи не са имали подобни проблеми, защото Христос е бил с тях и Той ги е водил. А сега са заплашени, опасността е реално близка. Как да постъпят в тази ситуация, какво да направят?

В наше време християните също попадат в подобни обстоятелства. След покаянието и обръщането си към Бога много от новоповярвалите срещат упорита съпротива от страна на семейството си, която нерядко преминава в явна агресия. Често обстоятелствата ги измъчват и ги гнетят. А когато на първите християни им забраняват да говорят за Христос, наказват ги строго, даже ги бият и после ги пускат, те не се покоряват на обстоятелствата, а събрани заедно, започват да се молят. Викат към Бога и Му разказват всичко, което е станало. Не се молят: «Избави, спаси от обстоятелствата», а искат смелост в създалата се ситуация, дръзновение да продължат да проповядват за Иисус Христос, като потвърдят с това, че Той е Господ над обстоятелствата. Когато положението около нас е тежко, трябва от сърце да признаем, че Иисус Христос е Господ и над него – само така ще го преодолеем. Нито един служител, нито една църква не е в състояние да се справи с угнетяващите ни обстоятелства, само Господ може да даде победа.

Иисус Христос е Господ над всякакво име. Той е Господар на господарите и няма име, което да се приравни с Неговото. Син, дъщеря, съпруга, началник – няма на земята име, равносилно на Христовото. А ние понякога плачем, че някой толкова ни е измъчил и нямаме повече сили да го търпим. Защо се прекланяме пред имената на хората над нас, за малко да ги приравним с Господа? Иисус Христос е «над всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се наричат, не само в този свят, но и в бъдещия» (Еф. 1:21). В своето време Пилат, който като римски управител има авторитет, застава срещу Христос и Му казва: «Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна?» (Йоан. 19:10) И може би за първи път в живота си като висш държавник чува отговор за реалната власт, която притежава: "Ти не би имал никаква власт над Мен, ако не ти бе дадено отгоре» (ст. 11). Този епизод е важен за всички християни: ние сме длъжни смирено, но смело да изповядваме името, което е по-високо от всяко друго име – и над тези, които се опитват да ни поробят, да издевателстват над нас, да ни гонят, ненавиждат и да смятат, че нашата съдба е в техни ръце. С това ще ги накараме да се замислят над истинското си положение и ще можем да спечелим някои от тях като братя и сестри във вярата (II Тим. 2:25-26). Но подобно поведение е приемливо само в случаите, когато страдаме за Христовото име, а не за своите грехове. «Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име, защото Духът на славата и на Бога почива на вас. От тяхна страна се хули, а от ваша страна се прославя» (I Пет. 4:14). Когато ап. Петър изповядва Христовото име над имената на свещеници и първосвещеници, това впоследствие съдейства за обръщането на някои от тях към вярата в Иисус Христос (Дeян. 5:27-31).

Изповядвайте името на Господ Иисус Христос и над пороците. Трудна е борбата на новородения християнин с пороците. Някои и след покаянието си не могат да се освободят от цигарите, виното и т.н. Колкото повече говорите за своето безсилие пред пороците, толкова повече признавате тяхното господство над вас. Започнете да изповядвате Христос като Господ над вашите пороци и Той ще ви избави от тях (Ис. 53:4-5).

Иисус Христос е над старата природа на вярващия. Християни, даже следвали немалко време Господ, са измъчвани от проблемите на собствения си характер. Някои се опитват да се борят с него със собствени сили, но не постигат успех. Други, обратно, изискват от околните да се приспособяват към техния характер. Християнинът няма право да налага своя характер. Иисус Христос е разпънал нашата стара природа на кръста и вярващият трябва да Го изповядва като Господ над себе си. Иисус е Господ над волята на християнина. Вярващият човек има своя воля, Бог има Своя. Ние се молим: «Да бъде Твоята воля» (Мат. 6:10). Когато човек говори на Христос: «Но не както аз искам, а както Ти», той Го изповядва като Господар на своята воля. И ако постъпва така, има големи благословения. Човек никога няма да се разочарова и да съжалява, че е подчинил своята воля на волята на Иисус Христос.

Християнинът трябва да изповядва Иисус Христос и като Господ над Църквата. Има хора, които биха искали да се изправят срещу Църквата, да ú наложат своите правила и разбирания и да господстват над нея. Но глава на Църквата е Христос, Той е неин Господар и няма да допусне някой да застане на пътя на Църквата, ако тя живее пред Него в страх и трепет. Волята на Църквата е воля на нейния Господар, затова не бива да се противим на нейните решения. Църквата, която изпълнява Божието Слово, която е чиста пред Бога, е страшна като войска в боен ред, със знамена, защото неин пълководец и цар е Иисус, чието име е по-високо от всяка власт, сила и началство. В продължение на цялата човешка история Църквата е заплаха за демоничния свят.

Господ Иисус иска ние да Го изповядваме и над демоничния свят, който днес не дава покой на мнозина. Християнинът не бива да допуска над него да вземат връх злите мисли, изпратени от дявола. Никакви изкушения не трябва да господстват над Божието дете. В книгата Откровение Христос е изобразен като лъв от Юдиното коляно, имащ власт. На Него е дадена всяка власт на небето и на земята (Мат. 28:18). И Той ни дава «власт да настъпваме змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага» (Лука 10:19). Често всичко, което могат да извършат християните при сблъсък с демоничните сили, е да се помолят на Христос, Той да ги защити. Да, Христос е милостив, Той защитава, но защитата далеч не е всичко, дадено от Него.

Освен незнанието има и други пречки за християните да бъдат победители в тази битка – страхът, маловерието и нежеланието за духовно упражнение. За голямо съжаление страхът да не се окажат в неловко положение, когато се опитат да заповядат на злите духове, парализира работата не само на членовете на църквата, но и на нейните служители. Врагът им се вижда силен и страшен, както изглежда Голиат на Саул и на израилския народ. Иисус Христос казва: «Имайте вяра в Бога! Истина ви казвам: който каже на тази планина: «Вдигни се и се хвърли в морето» и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане» (Марк 11:22-23). Представете си ситуация: пред вас има духовна планина – нечистият дух в обладан човек ви противостои. Вие го виждате ясно. Какво трябва да правите? Голиат също е страшен като планина. Стои срещу израилтяните и злослови три дни и три нощи. А те го слушат и се ужасяват. Имат доспехи, имат и опит във водене на битка, но планината им се вижда ужасна. Много е важно в такива ситуации да се научим да извличаме от своето сърце думи, пълни със сила, мощ и авторитет.

Който каже... и не се усъмни,... а повярва... Действието ще бъде извършено въз основа на вярата в Словото. Когато произнасяме заповед в името на Иисус Христос, думите от Свещеното Писание, които са в нас, «излизат» и с неговата сила извършват действие. Когато авторитетът на Христовото име е издигнат в нас, той ще се прояви и извън нас. Но не го ли издигнем в себе си, няма да се прояви и извън нас. Той се издига чрез почитане на Христос, чрез дълбоко познание на Неговото богатство, вложено в нас. Тогава и извън нас авторитетът на Христовото име ще издигне самия Христос.

Заради страхливия служител не трябва да страдат членовете на поверената му църква. Всеки пастир е задължен да изтръгва от пастта на вълка, мечката и лъва поверената му овца. За съдии в Израил се избират не властолюбиви кариеристи, а хора, способни да избавят своя народ и да решават неговите проблеми независимо какви са. Съдиите се избират и поставят от Бога, а не от хората. Слава на Бога, че има много искрени и смели служители, за които силата на Христовото име е оръжие, с което умеят да си служат добре.

Пастирът трябва да научи и членовете на Църквата да използват името на Иисус. Има много свидетелства за християни и християнки, научени да побеждават в името на Иисус Христос.

Нека се върнем към Вечното, родено от Отец Слово – Слово, дадено на нас да Го видим, да Го чуем, да Го разберем, да Го приемем и да Го прилагаме в живота си в това смутно време, защото то е без алтернатива в миналото, настоящето и бъдещето.

 

Медия

Статии Богословие, апологетика, философия, ереси...sam-4 Аудиозаписи на проповеди, семинари...Видео Видеозаписи от служения и събития...sam-6-mono
none.png