еп. Иван Вълков
Четиво за13 мин.

Един от най-успешните методи за масово разпространение на демоничната зависимост в последно време е чрез духа на блудството и разтлението, който предизвиква по-голяма трагедия от просто неморалния живот.

Борис Херсонски определя аморалния императив като антисоциален безсъзнателен импулс, изкушаващ човека да желае събития или действия, които се съчетават с неетическото и аморалното[1]. Трябва да признаем, че обществото ни възприема този процес като не толкова обезпокоителен, защото го отдава на „безобидното“ явление – разкрепостяване на страстите. В своята книга „Открихте ли смисъла?“ д-р Л. Краб пише: „Всички знаем какво означава да бъдеш разтърсен от увличащи, загадъчно непреодолими сили, които изникват някъде дълбоко у тебе. Това са страстите“[2]. По нататък той допълва интересни детайли: „Всички страсти, които ни измъчват, произтичат от основната страст да направим живота си по-добър: прекомерният глад за храна или секс, странните пориви, които ни обземат в най-неподходящи моменти, обсебващият стремеж да харесваме себе си повече… ламтежът за отмъщение спрямо онези, които са ни наранили. Ние сме решени с цялата своя страст да направим живота си по-малко болезнен и сме готови да положим всички усилия, за да постигнем тази цел в един обезсърчителен, понякога носещ наслада и безумно несигурен свят“[3].

Светото Писание дава свое определение за хора, водени от греховните си страсти: „Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи; наричайки себе си мъдри, те обезумяха… затова и Бог според похотите на сърцата им ги предаде на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си; те замениха Божията истина с лъжа и се поклониха, и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки… Затова Бог ги предаде на срамни страсти: жените им замениха естествената употреба на тялото с противоестествена; също и мъжете, като оставиха естествената употреба на женския пол, се разпалиха с похоти един към друг и вършеха безсрамия мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда. А понеже не се опитаха да имат Бога в разума си, Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, което не е прилично…“ (Римл. 1:21-28).

Тук се разкрива една закономерност, свързана не само с нашите плътски греховни страсти, а и с интервенция от страна на демоничния свят, който има сфери на влияние според категорията на демоните. Един от тях е духът на блудството, който в последно време буквално триумфира в западната цивилизация. Пиер Дако, който изследва въпросите на брака, прави някои верни заключения. Той твърди, че връзката между мъж и проститутка не създава двойка, тъй като те имат чисто физически, полови контакти. Всъщност всяко човешко действие е породено от чувства (съзнавани или несъзнавани, груби или изтънчени емоции; положителни или отрицателни усещания и възприятия). Така и връзката между мъжа и проститутката, осъзнато или неосъзнато, е афективна. В нея мъжът търси илюзия за любов, а жената изпитва смътно майчинско състрадание. Чувствата им могат да гравитират около садизма или мазохизма, около „любовта” или „омразата”, но чувства винаги има. Този мъж и тази жена са двойка, белязана от мимолетността, която обикновено се разпада така бързо, както и е възникнала [4].

Ние ще добавим още едно усещане, което присъства при предбрачните или извънбрачните връзки – това е чувството за вина, за изобличаване и осъждане от страна на съвестта. Въпреки че се прикрива или притъпява най-често с алкохол или наркотици, то не престава да измъчва човека, а по тази причина и двамата партньори не получават истинска радост и щастие от взаимоотношенията си. Последствията от такава обвързаност са винаги негативни. Познаваме случаи, в които подобни отношения водят до демонично обладаване. Ако единият от партньорите е демонично обременен, по време на половия акт духът се прехвърля у другия и той или тя става жертва с всички последствия: „Делата им не ги оставят да се обърнат към своя Бог, защото духът на блудството е вътре в тях, и те не познаха Господ“ (Ос. 5:4).

Противното на Божия замисъл за истинската брачна двойка води до комплекси, тревожност, задръжки и други „големи хищници, унищожаващи вътрешната енергия“, както ги нарича П. Дако[5]. Но ако изброените психични безпокойства унищожават вътрешната енергия, какво да кажем за духовете на блудството и разврата?!

Тук става дума не просто за единични симптоми или синдроми, а за сериозни психо-духовни и психо-физиологични болести. И причината е винаги една. Дяволът и неговите демони правят всичко възможно да нанесат съкрушителен удар върху семейството, което е благословено от Бога: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им каза: „Плодете се и се множете, пълнете земята и я обладайте“ (Бит.1:27-28).

Ето защо П. Дако стига до заключението: „Бракът вече не е само поемане на ангажимент да се осигурява целостта на семейството. Сега, когато сме много по-независими, е извънредно важно любовта да се развива… Няма по-мощно средство за подхранване и засилване на любовта от обвързването с брак”[6].

Именно срещу чудото на истинските взаимоотношения между мъжа и жената демоничните сили водят широкомащабна война. Те тласкат обществото към разпътство, като внушават на множество сексуално девиантни личности, че са родени с такава ориентация. Лесбийство, хомосексуализъм, брак по договор – всичко това води до духовна обремененост. Ето защо Бог предрича чрез пророк Осия: „Духът на блудството ги е въвел в заблуда и блудствайки, отстъпиха от своя Бог“ (Ос. 4:12). В последно време се налага да се правят все повече консултации със семейства, които стигат до развод чрез интернет (пристрастяват се към порнография, еротика и т.н.), без да осъзнават къде се коренят причините за сполетялото ги зло.

През деветдесетте години често пътувах до град Красноярск, за да преподавам демонология в богословския колеж там. Обикновено на лекциите идваха и хора със специфични проблеми, които не могат да бъдат разрешени нито от традиционната медицина, нито с алтернативни методи. Защото тези проблеми са свързани с демонично натоварване.

Госпожа М. беше такава слушателка. Тя дойде с нагласата да й се окаже необходимата помощ. Заедно със служителя на църквата проведохме разговор с нея, за да изясним характера на болестта й. След като я изслушахме внимателно, направихме социална и семейна анамнеза. С помощта на въпросника за определяне на окултна обремененост, който включва и молитва с отворени очи в присъствието на пациента, за да се наблюдават реакциите и поведението му, ние констатирахме наличие на бесообладаност – третата, най-тежка степен на окултната обремененост. Станахме свидетели на явен пароксизъм, изразен с гримаси на лицето. Очите на жената излъчваха мътни вълни на агресия и злоба и се движеха хаотично, в различни посоки, за да не се срещнат с нашите очи. Чуваха се звуци от дълбочината на корема й, тялото й се люлееше рязко и неволево. Въз основа на това, което госпожа М. бе споделила за своя нравствен живот и свръхестествените моменти по време на сексуалните си преживявания с различни мъже, разбрахме, че у нея присъства силен блуден дух, вероятно дори повече от един.

Ще приведем само един пример. Със случаен партньор започнали любовна игра и стигнали до сексуален контакт. Изведнъж с мъжа се случило нещо неестествено, от което той толкова се изплашил, че макар да бил леко пиян, веднага изтрезнял, събрал си нещата и избягал посред нощ. Тя сподели също, че нощем редовно я посещавал дух, който задоволявал напълно нейните сексуални потребности. Според психологията това е случай на промискуитет[7], но предизвикан от блуден дух.

След молитвата заповядах духът да не се проявява, а на нея предложих да идва на лекциите и да слуша, да се информира, за да прогледне и да разбере какъв е пътят за освобождаването и изцеляването й от безсънните нощи, наситени с психически и физически тормоз.

Тя прие предложението и започна да посещава лекциите. Постоянно беше под мое наблюдение, което също е научен метод на изследване – естествен и непринуден.

В продължение на две седмици проведох няколко сесии с нея, но забелязах, че тя няма голямо желание да ми сътрудничи, за да се подобри състоянието й. Постоянно имаше оправдания за закъсненията си, за своята разконцентрираност и т.н. Накрая, когато решихме да пристъпим към процеса на нейното освобождаване, по време на отричането в един момент тя спря и не пожела да се откаже от сексуалните отношения с демона, който й предоставяше сексуално удоволствие. Каза, че той не й прави нищо лошо. В този момент аз прекъснах по-нататъшната процедура, защото нямаше никакъв смисъл. Не започнах да я убеждавам и да й натрапвам моите възгледи, при положение че тя изслуша курса и разбра истината за своето състояние, както и какъв ще бъде краят й. Разделихме се и за жалост не видях у нея никакво съжаление, че не довършихме делото. Повече нито сме се виждали, нито съм чувал нещо за нея.

Въз основа на много подобни случаи искаме да убедим нашето общество, че духът на блудството води до реална сексуална зависимост, а това е болестно състояние.

Ще представим и научни доказателства за пътя на увлечението, което предизвиква не просто зависимост, а безкрайно унизителен провал на човека – той затъва в такова умопомрачение, каквото и в животинския свят не се наблюдава.

Генадий Старшенбаум пише: „За сексуалната адикция [т.е. зависимост] са характерни: неспособност да се контролират сексуалните импулси; наличие на сексуално поведение с вредни последствия; прояви на неуправляемост и неконтролируемост в други области на живота; симптоми на абстиненция при въздържание; все по-чести сексуални импулси в рамките на определен период.

Диагнозата сексуална адикция се поставя, когато са налице три задължителни симптома:

  1. Зависимият човек или адикт (от лат. аddictus – подложен на робство поради дългове) изпитва неконтролируема сексуална възбуда. Въпреки че има силно желание да избегне адиктивното полово поведение, той не може да се противопостави на тези импулси.
  2. Зависимият изпитва ясно изразена тревожност и неговото внимание е напълно съсредоточено върху сексуалното му желание, което е решен да задоволи.
  3. При такъв човек половата активност става единственото средство напрежението да спадне. Едва след задоволяването на адиктивната сексуална потребност той се връща в нормалното си състояние“[8].

Този изследовател твърди също така, че за подобна пълна диагноза е необходимо да са налице не по-малко от пет особености:

  1. Мислите на зависимия като цяло са насочени само към секс и към всичко, свързано с него.
  2. Зависимият постоянно е сексуално ангажиран – той или е зает с полова активност, или се готви за нея.
  3. Опитите на зависимия да контролира себе си и своите сексуални подбуди са безуспешни.
  4. Сексът в живота му заема повече време от приетото, т.е. от нормата.
  5. Зависимият жертва свои важни социални, делови и семейни задължения заради секса.
  6. Адиктивното поведение продължава, въпреки че човекът разбира негативните последствия от него в социален, икономически, психологически и физиологичен аспект.
  7. При такъв човек се наблюдават симптоми на раздразнителност или безпокойство.[9]

Към сексуалните адикции се отнасят натрапчива мастурбация, сатириазис, донжуанизъм, стриптомания, нимфомания, промискуитет, хомосексуализъм. Промискуитетът например означава безразборно, свръхактивно търсене и осъществяване на полови контакти. При жените това поведение се нарича нимфомания, а при мъжете – сатириазис[10].

Старшенбаум пише също за агресията, която мъжете хомосексуалисти проявяват към жените – те ги избягват, изпитват отвращение и омраза към тях. Докато при лесбийките аналогично се наблюдава ненавист към мъжете. Подобно явление е и агресията спрямо онези, които не подкрепят превратните убеждения на хомосексуалните хора.

Една студентка, която следва на Запад магистратура по клинична психология, сподели за агресивното поведение на своята професорка с променена ориентация. Още от първите им срещи тази жена започнала да я тормози, тъй като не възприемала нейната философия за живота. Постоянно я предизвиквала поради християнските й възгледи. Другите студенти заплашвала, че ако се придържат и те към библейските принципи, няма да имат място в това учебно заведение. Давала им специално изработени от нея тестове за хомосексуализма и лесбийството. Твърдяла, че не иска да чува думата „толерантност“ по повод отношението към общността на хомосексуалните, защото това предполагало снизходителност към тях, а те заслужавали нещо повече и т.н. Но студентката като истинска християнка постоянно й отговаряла с любов. Накрая настъпила промяна в сърцето на професорката, която отличила тази студентка от всички в групата заради тяхното овчедушие и раболепие. Преподавателката дори заговорила за вяра в Иисус Христос. Така че има надежда и за тези хора.

За по-голяма яснота тук ще дадем кратка психологическа интерпретация на трите групи хора: девиантни, демонизирани и бесообладани от духовете на блудството.

Ангел Величков пише за съвременните културни матрици и влиянието им върху индивидуалното поведение. Под „културна матрица“ той разбира „системно налагане върху индивида на представи и модели на поведение за това, какво е редно и какво – погрешно, кое се одобрява и кое се осъжда, какви социални поведения водят до успешно вграждане в обществото, какви ценности имат приоритет и си струва да им се даде водещо място в ценностната система на личността, какви представи и вярвания следва да се приемат като безспорни истини и основания за оценка на социалните явления“[11].

Въз основа на това твърдение можем да направим извода, че на девиантните и демонизираните хора системно се налагат модели и представи за поведение. Те са одобрявани или осъждани от страна на демоничния свят, който формира „окултна матрица”, за да диктува техния мироглед, поведението им, ценностната им система и приоритетите в живота им.

Като извод въз основа на Светото Писание и скромния ни опит в работата с такива жертви можем само да потвърдим истината за могъщото влияние на демоничните сили, които се стремят да превърнат човека, създаден по образа и подобието на Бога, в индивид, способен да падне по-ниско от животно, докато търси все по-вълнуващи сексуални усещания. Така те се наслаждават със злорадство на гледката как едно Божие творение се превръща в отвратително същество. За това четем още в Битие 6:5: „Видя Господ Бог, че развратът между хората на земята е голям и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време“.

Ето как всички хора от първия свят се оказват зависими от греха. В Битие 6:11 се потвърждава: „Но земята се разтля пред Божието лице и се напълни със злодейства“. Затова Бог е принуден да изтреби първия свят: „И каза Господ Бог на Ной: „Краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от земята“ (6:13).

В съвременното общество с неговата разюзданост същите демони внушават на човека да прави всички тези гнусотии, като знае, че за това удоволствие ще плати много скъпо – не само с наказание тук, в земния живот, а и с вечни мъки и страдания в ада. Ето защо Христос предрича: „Както беше в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Сина Човешки: ядяха, пиеха, женеха се, омъжваха се до онзи ден, в който Ной влезе в ковчега и дойде потопът, и погуби всички. Също така, както беше и в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха; но в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички; така ще бъде и в онзи ден, когато се яви Синът Човешки“ (Лука 17:26-30). Почти няма човек в цивилизования свят, който да не е чул за Содом и Гомора, за тяхното падение и унищожение.

В заключение призоваваме читателя да се замисли сериозно каква позиция ще заеме при това ширещо се зло. Някога нашият отец на вярата Авраам е застанал пред Бога като ходатай и застъпник за Содом и Гомора, но е успял да спаси само семейството на племенника си Лот. Със сигурност читателят ще каже, че от него нищо не зависи, а всичко се спуска от горе. Но ако той спаси поне един човек от този път на погибелта, това ще му се вмени за праведност. Както се вменява на Авраам, на децата и внуците му. Нашата цел е да спрем ширещото се зло и да избавим поне неколцина от страшните зависимости, към които тласка блудният окултен дух.

[1] Херсонский,Б. Глубинная психология. Одесса, Астропринт,1998, с. 62.

[2] Краб, Л. Открихте ли смисъла? С., Нов човек, 2001, с. 43.

[3] Пак там, с. 45.

[4] Дако, П. Жената и нейната дълбинна психология. С., Колибри, 1999, с. 256.

[5] Пак там, с. 259.

[6] Пак там.

[7] Промискуитет – безразборен избор, най-често при сексуалните контакти.

[8] Старшенбаум, Г. Аддиктология: психология и психотерапия зависимостей. Москва, Когито-Центр, 2006, с. 257.

[9] Пак там.

[10] http://blog.framar.

[11] Величков, А. Психология на индивидуалното социално поведение. С., Албатрос, 2006, с. 25.

еп. Иван Вълков


СПОДЕЛИ