БХБЦ

Slogan
none.png
Bulgarian English German Russian Turkish
Statii

  СИЛАТА НА БЕЗБОЖИЕТО

проф. Хунтеман

word

 Човече, казано ти е какво е добро и какво иска от теб Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог (Мих. 6:8, СИ).

Silata na bezbozhietoС тези думи пророк Михей се обръща към старозаветния Божи народ, въстанал срещу заповедите на Бога. Тогава израилтяните са застрашени от мощта на световната империя Асирия.

Днес се питаме защо някой трябва да ни казва какво е добро и какво е зло? Защо е необходимо да се вслушваме в това, което Бог иска да ни каже? Нима човек не е в състояние сам да познае чрез разума и съвестта си доброто и злото? Длъжен ли е да вярва в Бога на Библията и да бъде християнин, за да върши добро? Не сме ли свободни хора и не живеем ли в свободно, демократично общество, способно да разпознава доброто и злото?

И днес хората се борят против авторитета на Божиите заповеди. Но в Библията се казва недвусмислено, че човекът по природа е зъл и тъй като не признава Бога, не може да признае и доброто. „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите" - твърди Христос (Мат. 19:17 СИ). И така, само Един е добър и Той не е човек.

Иисус Христос не спори за доброто, а казва: „Опази заповедите." Ако искаме да живеем, трябва да слушаме заповедите и да ги изпълняваме. Ето защо общество, в което Божието Слово е забранено, е обречено на гибел.

Божият Закон е даден не само за християните. За всички хора той е основата за достоен живот. Само Божият Закон дава на човека свобода, мир, защита на брака, семейството и справедливост по отношение на собствеността.

В езическите цивилизации, където не се е зачитал Божият Закон, е имало потисничество. Във Вавилон, Асирия и Египет са властвали диктатури. Пророците от Стария Завет са предупреждавали управниците за високомерието им, защото те са се поставяли наравно с боговете. Римската империя е съществувала, като непрекъснато е подчинявала народи и раси. В тази империя е бил разпънат Христос, изземвали са имуществото на юдеите, а самите тях са изселвали. Цели народи са били унищожавани. Завоюваните провинции са били ограбвани безпощадно. Гражданско право в Рим е съществувало само за определени хора, робите са били извън закона.

Историята на християнството показва, че там, където хората живеят според Божието Слово, царува справедливост. Разбира се, и там не е земен рай, но хората различават кое е добро и кое - зло. Сдържа се силата на демоните и на нихилизма. Но там, където Божиите заповеди се отхвърлят, господстват насилие, хаос, несправедливост. Отричането на Божия Закон винаги е съпътствано с връщане на демоните. За това говори Иисус Христос: „Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, за да търси покой и не намира. Тогава казва: „Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл." И като дойде, намира я празна, пометена и подредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и с това нечестиво поколение" (Мат. 12:43-45).

Не преживяваме ли днес връщането на злите духове в народите, някога били християнски? От 1970 г. в Западна Германия след реформата на Наказателния кодекс богохулството не се смята за престъпление. Повечето граждани дори не са забелязали тази реформа. Има и такива, които смятат промяната за несъществена и дори „модерна". Но с това започва да отпада библейският морален облик на законодателството. Защото през 1970 г. законодателните органи на Западна Германия очевидно са се отрекли напълно от заповедта: „Не изговаряй напразно името на Господ, твоя Бог; защото Господ няма да смята за безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му" (Изх. 20:7). Дотогава злоупотребата с Божието име е била забранена от Конституцията поне официално. А благоговението пред него е предпоставка за изпълнението на всички останали заповеди. Без благоговение пред авторитета на Бога никоя Негова заповед няма авторитет.

Където това благоговение изчезне, се разпада нравственият облик на човека: настъпва закономерното в такива случаи. Реформата на Наказателния кодекс в Западна Германия доведе до узаконяването на порнографията и принципното легализиране на абортите.

Божиите закони са предпоставка за достоен живот. Ако няма брак и семейство, няма източник на любов, нито авторитет. По тази причина младежите са все по-склонни към анархия и терор. Ако няма собственост, свободата става илюзия. Където е разрешено убийството на нероден живот, там и животът на възрастния не е неприкосновен. Ф. М. Достоевски още през ХІХ в. пише: „Ако няма Бог, всичко е позволено." Английският поет Т. Елиът пророкува: „Европа няма да преживее упадъка на християнството." Но мнозина ще ни попитат: нима не живеем в демократично общество, което неизбежно е плуралистично? Не трябва ли да се примирим с това, че има различни мнения за Бога и за злото? Могат ли духовните ценности на християните, а те са малцинство, да бъдат ценности на всички останали хора, които не вярват в Бога на Библията? Не означава ли демокрацията свобода за всички ценности и неценности?

Демокрация без Божия Закон е анархия! Демокрацията не може да бъде произвол на ценности и неценности. Тя е възможна само ако хората в своята свобода признават отговорността си пред Бога.

В 13 глава от Откровението на Йоан четем за звяра, който излиза от морето. Това е онази сила, която произтича от масата на безбожното човечество и въстава против Бога. Защото морето в Библията символизира и хаоса, и езическите народи. На остров Патмос ап. Йоан предвижда, че от безбожния свят ще се яви Антихрист. Тази сила ще погълне всичко в анонимността на масата. Както капката вода се губи в океана, така отделната личност се размива в анонимното диктаторско общество. Всички са длъжни да се покланят на силата на безбожието, която се стреми да убие съвестта на отделния човек.

Божиите заповеди пазят и защитават правата на личността: брака, семейството, физическото оцеляване, собствеността. Причината е, че Бог сам е личност и е сътворил човека по Свой образ и подобие. Там, където свършва вярата в Бога, свършва и свободата на личността! Последователността и грубостта, с които днес се отрича Божият Закон и се отхвърля съществуването на Бога, ни поставят пред въпроса: не живеем ли в навечерието на последните времена? Но трябва ли да отстъпим пред силите на тъмнината? Не се ли изпълняват днес думите на Иисус Христос: „И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее" (Мат. 24:12)? Или думите на ап. Павел: „А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече обзети от сладострастие, отколкото от страст към Бога, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му" (ІІ Тим. 3:1–5)?

Не трябва да изпадаме в есхатологичен песимизъм, защото песимизмът противоречи на Библията. Докато живеем свободно, сме длъжни да възвестяваме Божието Слово. Църквата на Иисус Христос ще живее до Неговото идване.

Тогава не трябва ли да направим всичко възможно, за да живеем в страни, които все още се съобразяват с Божиите заповеди? Християните са длъжници пред света. Ние трябва да покажем на хората пътя към Христос. Божият Закон е в сила за всички народи, за да имат достоен живот.

Разбира се, ние се чувстваме безсилни да проповядваме Божието Слово и Божия Закон в езическия свят. Но като християнин аз имам възможност, каквато невярващият няма, защото Бог обръща моята безпомощност в нова сила.

Християните, родени от Светия Дух за нов живот, могат да свидетелстват на света за Божиите закони. Иисус Христос казва, че не е дошъл да наруши Закона, а да го изпълни (Мат. 5:17). Християните, които се покоряват на Божието Слово, са малцинство в този свят. Затова трябва да се обединим и да проповядваме Христовото благовестие. Нека се трудим, „докато е ден; идва нощ, когато никой не може да работи" (Йоан 9:4).

 

 

Медия

Статии Богословие, апологетика, философия, ереси...sam-4 Аудиозаписи на проповеди, семинари...Видео Видеозаписи от служения и събития...sam-6-mono
none.png