Емануил Иванов
Четиво за7 мин.

Всеки си задава въпроса: “Къде ще отида след смъртта?”

Разпространеното мнение е, че след смъртта човек отива или в ада, или в рая. Няма друго място. Но дали точно там ще останат душите на мъртвите за вечни векове?

Нека да разгледаме смисъла на думите „рай” и „ад” в Стария и в Новия Завет.

В Стария Завет няма дума “рай”. В оригинала думата е ган – букв. градина, оградено място. В книгата Битие думата, преведена като „рай” навсякъде е ган, а в книгата Исая е Еден.

Думата “ад” на български съответства в оригинала на шеол, което в буквален превод означава “място където отиват мъртвите”. Само в книгата на пророк Йона думата е шахат – “яма”. На “преизподня” в оригинала също съответства шеол.

Това доказва, че във времето на Стария Завет не е имало разбиране за рай и ад, а адът се е схващал като място, където отиват мъртвите – преизподня, царство на мъртвите. В Новия Завет понятието “преизподня” изобщо не се среща. 

В българските преводи на Новия Завет думата “рай” е употребена в Евангелието от Лука 23:43: “Днес ще бъдеш с Мене в рая” – para,deisoj, което буквално означава градина, рай. Във II Коринтяни 12:2-4 четем: “Познавам един човек в Христос, който преди четиринайдесет години (с тялото ли, не зная; вън от тялото ли, не зная, Бог знае) бе занесен до третото небе. И такъв човек познавам (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), който беше занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.” Също и в книгата Откровение на Йоан 2:7: “На онзи, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е сред Божия рай.”

Думата за “рай” произлиза от персийски и означава „оградена със стена градина”. Когато персийският цар е искал да окаже на някого от своите подчинени особена чест, го е награждавал с ордена на градината, което означавало, че царят го е избрал да направи разходка в градината .

И така, можем да направим извода, че в Новия Завет “рай” е мястото, където отиват само праведните.

Думата “ад” в българските преводи предава най-често a[dhj на старогръцки, чийто буквален смисъл е „място, където живеят духовете на умрелите”. Тя е употребена и в: Мат. 11:23,16:18, Лука 10:15; 16:23, Деян. 2:27, Откр. 1:18; 6:8, 20:13, 14. В I Кор. 15:55 два пъти се повтаря qa,natoj в буквален превод «смърт”. В някои български преводи обаче това повторение е избегнато: “Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (СИ).

Значението на думата a[dhj подсказва, че това не е място за вечно осъждение. В Новия Завет „ад” е мястото, където отиват нечестивите, но не завинаги, а временно. Явно това е място за изчакване. Неоспоримо доказателство откриваме в Откровение 20:14: “И смъртта, и адът бяха хвърлени в огненото езеро.”

Но ако раят и адът са само място за изчакване, къде ще бъдем във вечността?

Новото небе е мястото за вечно пребъдване на вярващите в Иисусовото име. Христос отваря небето за всеки, който вярва в Него. Там ще бъдат всички, които са се отрекли от беззаконието и са приели Истината и Живота. На земята Иисус идва от небето и пак се връща там, при Своя Отец: “Никой не се е възкачил на небето освен Този, Който е слязъл от небето, т.е. Човешкият Син, Който пребъдва на небето” (Йоан 3:13); “Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, само образ на истинското, но в самите небеса, за да се яви вече пред Божието лице за нас”(Евр. 9:24).

Той обещава, че ще приготви място за всеки вярващ и ще прибере Своите в новото небе и новата земя: „В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място” (Йоан 14:2).

“А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда” (II Пет. 3:13).

А онези, които ще умрат в греховете си – по думите на Христос в Евангелието от Йоан 8:24: “Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото, ако не повярвате, че съм Този, за Когото ви казвам, в греховете си ще умрете”, – ще бъдат хвърлени в огненото езеро, където „ще бъде плач и скърцане със зъби” (Мат. 13:42,50). 

Това се потвърждава в немалко стихове от Новия Завет. Например в Мат. 3:10 се говори за pu/r – „огън”: “И така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня.” В Мат. 5:22 думата е ge,enna – „долина, последно място за наказание на нечестиви: “Който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда… а който му каже: ”Бунтовни безумецо”, ще бъде виновен за огнения пъкъл.” В Мат. 13:42, 50 четем ka,minoj – „пещ”: “И ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.” В Мат.18:8 се среща също pu/r: “По-добре е за тебе да влезеш в живота сакат или куц, отколкото с две ръце и с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън”, както и в Мат. 25:41: “Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: ”Идете си от Мене, вие, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели.“ В Марк 9:43 съчетанието е avsbestoj pu/r – „неугасим огън”: „Отколкото да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън” и т.н.

Божието Слово казва, че именно това е мястото за вечно осъждение на нечестивите, откъдето никой не може да бъде освободен.

Но преминаването в отвъдното също може да бъде различно. Не само смъртта може да ни отвори пътя към отвъдното – светло или тъмно.

В I Кор. 15:42-55 ап. Павел пише:

„Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; 

сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло. Така и писано: „Първият човек, Адам, стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух. Обаче не е първо духовното, а одушевеното и после духовното. Първият човек е от земята – от пръст; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния. А това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. Ето, една тайна ви казвам: не всички ще починем, но всички ще се изменим, в един миг, докато трепне око, при последната тръба: защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие. А когато това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно.“ „О, смърт, къде ти е победата? О, ад, къде ти е жилото?“

Ап. Павел предупреждава за промяната, която ще настъпи в телата на вярващите, дочакали второто идване на Христос. Телата им ще бъдат изменени и те ще бъдат грабнати на облаци за среща с Иисус Христос. Но преди това мъртвите в Христос ще възкръснат, за да се срещнат със своя Спасител. “О, смърт, къде ти е победата?” Смъртта не може да ги спре. Тези хора ще излязат от временното си пребиваване и ще влязат в присъствието на живия Бог. 

Така и в I Сол. 4:13-17 Павел потвърждава: „Не желаем, братя, вие да останете в неизвестност за онези, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, така и починалите в Иисус Бог ще приведе заедно с Него. Защото, това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи, които останем до Господното пришествие, няма да изпреварим починалите. Понеже Сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господ във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господ. 

Всички други ще останат да чакат, докато бъдат повикани за да се явят на съд пред великия „бял престол”: „Видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побегнаха земята и небето и не се намери място за тях. Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола;и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по записаното в книгата. И морето предаде мъртвите, които бяха в него; И смъртта, и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си. И смъртта, и адът бяха хвърлени в огненото езеро” (Откр. 20:11-14).

След всичко написано остава единствено да си пожелаем никой, който чете тези редове, да не се окаже съден пред големия бял престол. А да се срещне с Христос преди това, защото е приел Божия Син като свой личен Спасител.

Емануил Иванов


СПОДЕЛИ