БХБЦ

Slogan
none.png
Bulgarian English German Russian Turkish
About-us

Istoria_BHBC


Началото на баптизма в България е свързано с имената на Яков Клюнд, Мартин Херингер и Херболд, преселници от южна част на Русия, Николаевски уезд, с. Рорбах и с. Нов Данцинг, които са щундисти. Почти сто години по-късно, през 1867 г. един управник от Одеса пише до губернатора на Херсон за това братство, че то: "има вид на разкол, сходен с реформаторския. Те четат църковно-славянски книги, значението и съдържанието на които тълкуват помежду си... под ръководството на някои реформаторски разколници-немци от съседната колония Рорбах. Те не посещават православната църква, не почитат светите икони." След време те приемат баптизма.

Възникването на баптизма в тази част на Русия (днешната Украйна) се свързва с немските баптисти А. Либиг, К. Бенцин, И. Онкен и К. Ондра. От тях той се разпространява и сред местното украинско население. Запазил се е документ, потвърждаващ работата на И. Онкен, написан от управника на Елисаветградския уезд: "Онкен действително проповядвал и кръстил немците..., но никого от православните не е обърнал." Православните свещеници търпят покръстването на чужденци, но когато новата вяра започва да прониква и сред православните, следва реакция от тяхната страна - гонение на баптисти украинци. Изпращат ги в затвори, някои от тях стават първи жертви за Божието Слово в Украйна. Мнозина от немските протестанти са изселени в Сибир. По време на пътуването те пишат молба за помилване до император Александър ІІ, която е удовлетворена. Връщат се на село, но кметът не ги приема обратно.

team-1

Тогава те се обръщат към турското правителство и получават разрешение да се заселят близо до Тулча в с. Каталуй. Годината на заселването е 1866.

Пет години по-късно, през 1871 г. Британското библейско дружество издава пълния превод на Библията на български език. Възниква необходимост от разпространяването й и Британското и Американското библейски дружества назначават Яков Клюндт за Скопие, Херболд за Русе и Мартин Херингер за Лом като разпространители на Библията и Новия Завет.

През 1875 г. семейството на Херингер се заселва в Ломпаланка (днешния Лом). Започват събирания в дома му и през 1877 г. бива кръстен първият българин Филип Каменов. През същата година Херингер се мести в Русчук (днешния Русе) и малката група се разпада. В Ломпаланка през 1880 г. се премества Яков Клюндт от Скопие, който по време на работата си в Скопие претърпява много беди. Попада при разбойници, лежи в затвора, за една седмица губи три от децата си. Той е първия баптистки пастир в България. Район на библейската му работа са видинския, врачанския, плевенския, софийския и кюстендилския окръзи. Той започва редовни богослужения в дома си, на които слушателите са членове на неговото семейство. Тъй като често отсъства от града, той кани българина Георги Чомонев, живеещ в Хамбург, да дойде в Лом. Чомонев отваря дюкян в града, а в неделния ден провежда редовно събрания, на които той проповядва, а семейството на Клюндт слуша. През зимата на 1877 г. започват да идват на събранията доста младежи, през април на 1888 се покайват и се покръстват някои от тях и през юли 1888 г. ломската група става клон на русенската църква. За старейшина проповедник е избран Яков Клюндт. През 1893 г. е купен първия молитвен дом. През 1896 г. в присъствието на братя Павлови от Тулча, Петрик, представител на Хамбурския мисионерски комитет, Либих от Каталуй и Герасименко от Русе църквата в Лом се провъзгласява за самостоятелна с пастир Васил Кьосев. В околните градове и села някои хора се обръщат към Господа: с. Голенци, в гр. Берковица, Фердинанд (Монтана), с. Ковачица, Мокреш. През 1911 г. по препоръката на братята Павлови и Фюлбрандт от Одеса пристига проповедник, младия учител Карл Грабайн. Църквата вече наброява 55 члена заедно с клоновете в Голенци, Ковачица, Разград-махала, Фердинанд и Берковица. Постепенно клоновете нарастват и се отделят в самостоятелни църкви.

team

Херингер се премества в Русе, където живеят още две немски семейства - Херболд и Крзоса (немец от Полша). Херингер и Херболд работят като книгоразпространители, а Крзоса завежда склада на Британското библейско дружество. Тези три семейства основават в Русе клон на църквата в Букурещ. През 1880-1884 г. в Русе работи Йохан Каргел, световно известен като духовен писател и екзегет. Иван Вениаминович Каргел (1849-1937), който е презвитер на Петербургската баптистка църква. Как попада той в България? През 1879 г. в Хамбург се провежда ХІ Конференция на немските баптисти. А. Либих, председател на руско-румънското обединение на баптистите споделя за проблемите на мисионерската работа в България. Тогава в сърцето на Йохан Каргел се заражда желание да посети България. Той тръгва за България, за Казанлък, където има малка баптистка църква, и чието писмо с вик за помощ е прочел в немския вестник "Свидетели на истината". Вярващите от Казанлък са изпратили писмо до Каталуй, но там никой не разбира български и го препращат до Русчук. От там го препращат до печатния орган на немските баптисти с надежда, че някой от рускоговорящите немци ще се отзове. Този някой става именно Йохан Каргел.

hvalenieКакво е накарало казанлъшките вярващи да напишат това писмо? Един от тях, Стефан Курдов, чул благовестието в арменска църква на мисионери конгрешани в Цариград и станал евангелист. Бил назначен от мисионерите за библейски книжар. В резултат на работата му повярвали няколко човека в Казанлък. Те се обърнали към конгрешаните с молба за пастир, но получили отказ. През 1875 все пак бил назначен Н. Влаев за пастир в Казанлък. Обществото научава за баптистките мисионери и проявява интерес към тях. В града често идва книжарът Херболд и тълкува на вярващите баптисткото разбиране за кръщението в съзнателна възраст. Част от църквата вече е убедена в необходимостта да се кръстят и тогава те пишат писмото до Каталуй.

Каргел не стига до Казанлък, защото е принуден да спре за известно време в Русчук поради болестта на жена си. Още при влизането в града среща Херингер, който предлага му услугите си като преводач. Така е положено началото на една дълга съвместна работа. През това време той три пъти посещава църквата в Казанлък, посещава и църквата в Лом. На 07. ХІ. 1880 г. той кръщава петима вярващи от Казанлък в р. Тунджа и този ден се смята за деня на основаването на църквата.

От 1894 г. като пастир на църквата в Русе работи Евгений Герасименко. Рожденото му име е Евмений Петрович Арцибашев, син на богати родители. Завършва класическия отдел на гимназия в гр. Харков (днес Украйна), успешно кандидатства в Харковския медицински институт, който не успява да завърши, тъй като е търсен от полицията за свободомислие. Бяга от Харков, крие се в едно село в Таврическа губерния, където чува благовестието от колонисти щундисти. Заминава за Лондон, там завършва семинарията на Спърджън, след това - Хамбургската духовна семинария, след което става пастир в г. Тулча. Докато пастирува там, идва в Русе и се жени за една от дъщерите на книжаря Мартин Херингер. От 1914 до 1923 г. работи като пастир в гр. Харков и други места извън България. От 1923 до 1925 г. пак работи като пастир в Русе, след това - в Казанлък. Много пъти е председател на баптисткия съюз и секретар на мисионерския комитет.

Pernik_hvalenieКаргел през 1884 г. взема участие във Всеросийски конгрес на евангелските християни-баптисти като представител от България. Конгресът е свикан по инициатива на граф Корф и брат Пашков. На този конгрес присъстват и вече споменатите основатели на баптизма в Русия Либих и Ондра, също така Рябошапка, който 10 години по-късно ще дойде в България поради гонение на баптисти и щундисти в Русия, които след възцаряването на Николай ІІ попадат в числото на последователите на „особено вредни религиозни течения". Някои баптистки ръководители тогава се изселват и попадат в затвори, а на други, в това числа на Рябошапка, Баграсарянц и Костромин се дава право да заминат за България и Румъния без право на завръщане. Известно е, че Рябошапка умира в България.

Църквите в други градове са създадени по-късно: в София - от Трайко Порецов и Марчев от Русчук през 1893 г., когато се кръщават няколко души. Във Варна - през 1928 г. Първия пастир тук е Карл Грабаин, учителят от Одеса, за когото вече споменахме.

 

Баптисткият съюз в България се образува през май 1905 г. Инициаторът е Яков Клюнд. В началото на 1905 г. той присъства на съюзна конференция на немските баптисти и се връща с намерение да основе баптистки съюз в България. Ръководството на съюза се осъществява от комисия, която се избира всяка година от конференция.

 

Baptism3_October2002Българска християнска баптистка църква е регистрирана на 21 август 2007 г. В нея влизат църкви от градовете София, Костинброд, Нови Искър, Своге, Банкя, Бургас, Камено, Ямбол и Русе. Това са църкви, създадени в периода 1994 -2007 г., като първата от тях е бургаската. Нейното начало е от малка домашна група в апартамента на Иван Иванов Вълков, преселил се в България през май 1994 г. Семейство Вълкови живее в апартамента на ул. „Георги Кирков" под наем и първите посетители на домашната група са съседите. Медиите по това време водят кампания против сектите в България, а секти, както става ясно от статиите, са всички останали освен православната църква. По тази причина събранията се провеждат във вид на седенки, стара българска традиция, която Иван Вълков възобновява, защото той е роден и израснал в българско село в Молдова, където добре познават старите български традиции, въпреки че седенки и там не се провеждат отдавна.

Хората се събират на тези "седенки", и разговарят на различни теми. Често се говори за вярата. Една от посетителките е Мария Лазарова, приятелка на съседката. На 9 септември 1995 г. презвитер Иван Вълков кръщава първите членове на новата църква - Мария Лазарова Николова и Светлана Михайлова Пулева (Манчева).

Когато групата се разраства, събранията се преместват в сутерена на частния дом на ул. „Отец Паисий", взет под наем. Доскоро там бе и офисът на бургаската баптистка църква. На 11. 04. 1996 г. църквата е регистрирана към Методисткия съюз, като наброява четири души членове - Светлана и Иван Вълкови, Светлана Пулева и Мария Лазарова. Адресът на църквата е апартаментът, където сем. Вълкови живее под наем. Иван Вълков се договаря със суперинтенданта на Методистката църква в България, че ще се придържа към баптистките доктрини. Налага се да бъда регистрирана по този начин, защото председателят на Баптисткия съюз Теодор Ангелов поставя пред презвитер Вълков условие за влизане в Баптисткия съюз, което включва излизането му от Украинския баптистки съюз и прекъсване на членството му в църквата в г. Южни, Одеска обл., която е организирана вследствие дейността му там в продължение на 10 години и където той все още е презвитер. Това условие е неизпълнимо за Иван Вълков и затова той не подава молба за регистрирането на църквата в Бургас към Баптисткия съюз. Трябва да се отбележи интересния факт, че град Южни се намира близо до немските колонии, откъдето през ХІХ в. в България идват немците Херингер, Херболд и Клюнд.

Sabor_2008От 1996 г. в сградата на ул. „Отец Паисий" започва да работи социална кухня, като през 1997 г. броят на хранещите се достига 60 човека. Кухнята работи благодарение на брат Петър Янев, българин, живеещ във Финландия, който е представител на една скандинавска мисия. Някои от социално слабите посещават службите, приемат Христос и стават членове на църквата, като един от тях е брат Георги Пеев Вълчев. Член на църквата става и готвачката Неделя Димитрова Димитрова, която е вече във вечността. През топлото време на годината в неделните дни цялата църква след служба често излиза на Отманли, където младежите играят футбол, къпят се в морето, докато по-възрастните приготвят храна и разговарят на най-различни теми. Не липсва и духовна храна. Това сплотява църквата.

През 1999 г. семейство Вълкови заминава за София, тъй като пастир Вълков и двете му деца Емануил и Наталия са приети във Висшия евангелски богословски институт. Отговорен за църквата в Бургас остава Юрий Вълков. Още докато семейство Вълкови живеят в Бургас, организират през 1996 г. нова църква в с. Маринка, където през 1995 г. си купуват недостроена къща и я довършват със собствени сили - Иван и неговите синове, най-големия от които Емануил по онова време е на 15 години. Малко по-късно се организира и нова църква в г. Камено, където брат Йово Андреев в присъствие и с благословия на презвитера Вълков започва домашна група, в дома на сестра Янка Андонова, член на църквата в Бургас. Посещават я Ваня Андреева и съседите на Янка. Тази група няма нищо общо с разпадналата се преди години петдесятна група в Камено. По-късно службите се провеждат в дома на родителите на съпругата на Йово Ваня, където, живее под наем Ивелин Минков, който някога е посещавал петдесятна църква. По-късно, благодарение на молитвите на църквата и душегрижителска работа на брат Йово Ивелин ще стане не само член на Бургаската църква, но и неин пастир. Тук е моментът да подчертаем, че църковната сграда в г. Камено вече е в експлоатация. Тя е построена с помощта на братя и сестри от Англия. Служение там носи брат Владимир Чайковски. Това е единствена църква в БХБЦ, която притежава своя сграда.

През 2001 г. бургаската църква излиза от Методисткия съюз. Решението за излизане поради доктринални различия е взето на 15 юли. От Киев пристига председателят на украинския Баптистки съюз Г. И. Комендант и на 23. ІХ. 2001 г. заедно с презвитер Вълков в присъствие на пастор Георги Тодоров от Варна ръкополагат нови служители: Йово Андреев за пастир, Владимир Чайковски, Василий Манчев и Николай Ужаков за дякони на Бургаската църква, Иван Спасов за Ямбол, където той се премества от София през 2001 г. и организира домашна група в апартамента си. Освен това ръкополагат дякони за вече образуваната нова църква в София - Емануил Вълков, Александър Калтакчи и Олег Михов, също студенти във ВЕБИ. Те пристигат през 1999 г. с помощта на Иван Вълков от Молдова с цел обучение.

Групата в София, която по-късно ще прерасне в църква, се събира в апартамента на Иван Вълков в ж. к. Люлин. През 2001 г., когато посетителите на църквата вече трудно се събират в апартамента, църквата взема под наем за няколко часа в неделя едно близко заведение, което е и клуб на БСП. На 28 септември 2001 г. са кръстени новите членове Юрий Салимов, който впоследствие е отлъчен, Николай Желев Костадинов и др. Кръщението се провежда на Черно море, в Бургас. В клуба на БСП започва и социална кухня, организирана благодарение на мисия „Лихт им Остен". Църквата се мести в клуб СДС за кратко, после в клуб НДСВ, но социална кухня продължава да работи в клуба на БСП. От около 20 души, които се хранят там, 6 човека повярваха и пет от тях станаха членове на църквата. Двама от тях Ваня и Краси вече са преминали във вечността, 4 и сега са членове на църквата.

В клуба на НДСВ църквата остава около две години, там е и офисът на фондация "Светлина на Балканите". През 2002 г. в сградата на Първа баптистка църква в София са кръстени 15 човека от п-р Иван Вълков. На 3 октомври 2002 г. църквата празнува празникът на жътвата, а на 25 декември - Рождество Христово в залата на НДСВ в Люлин. Веднъж седмично Светлана Вълкова провежда женски общения. Младежки събрания веднъж седмично води пастор Вълков. В залата на НДСВ се намира и офиса на фондацията "Светлина на Балканите", председател на която пастир Вълков е от 2000 г., когато в София идва Валдемар Цорн и предлага на Иван Вълков да започне работа по издаване на списание "Вера и жизнь" на български език. В клуба на НДСВ църквата нараства количествено много бързо. Но помещението на клуба на НДСВ е дадено от общината на друг наемател. Местенето от клуба става много бързо, буквално за няколко часа всичко е изнесено и натоварено в камион. Общината не поставя в известност предварително ръководството на фондацията. Една сутрин идва полиция и обявява, че запечатват вратата. Цялото имущество на офиса и на църквата трябва да остане там. Презвитер Вълков за броени минути събира студенти и товарят мебелите и техниката в камион. Офисът на фондацията се мести в Овча Купел, а църквата започва да се събира в сградата на Първа баптистка църква на ул. „Осогово" 63.

От 2000 г. студентите от Молдова са разселени в градове около София с цел създаване нови църкви: в Костинброд, в Нови Искър, в Своге и в Божурище. В Своге, където работят периодично Емануил Вълков, Вячеслав Фурника, Николай Ужаков и Алексей Будуров, първи се покръстват Нина Меракчийска и дъщеря й Ани, през 2002 г. се кръщава и Ганка Горянова, заедно с група вярващи от София. Ръководител на групата в Своге и до днес остава Алексей Будуров, ръкоположен за дякон в края на 2003 г. На 5 октомври 2003 г. са кръстени и двама души от групата в гр. Костинброд - Иван и Надя Тодорови заедно с още 15 души от църквата в Люлин. За групата в Костинброд е отговорен Александър Калтакчи.

Олег Михов работи в църквата в г. Перник по молба на пастор Бисер Рангелов. Брат Йово Андреев успешно води църквата в Бургас до 2003 г. Йово умира от левкемия на 11 август 2003 г. и църквата остава без пастир. През юли 2004 г. за презвитери там са ръкоположени Ивелин Минков и Владимир Чайковски.

През 2001 г. мисия "Лихт им Остен" купува една изоставена сграда в ж.к. Западен парк и след преустройството й през 2004 г. залата започва се използва за събранията на църквата. Неделните служби се провеждат в читалище "Кирил и Методий" в ж.к. Красна поляна, тъй като залата в офиса на фондацията не побира всички желаещи. Неделните служби и до днес се провеждат в тази зала, въпреки че е имало и периоди, когато църквата се е събирала в офиса. През април 2005 година църквата ръкополага Валери Велчев и Йордан Пеянски за дяконско служение и Александър Калтакчи за презвитер.

През 2007 г. църквите в градове София, Костинброд, Нови Искър, Своге, Банкя, Бургас, Камено, Ямбол излизат от Баптисткия съюз, тъй като ръководителите им не виждат перспектива за развитието им в рамките на съюза. В Русе по това време се образува и нова църква. Всички те влизат в състава на новото вероизповедание Българска християнска баптистка църква.



 

Медия

Статии Богословие, апологетика, философия, ереси...sam-4 Аудиозаписи на проповеди, семинари...Видео Видеозаписи от служения и събития...sam-6-mono

Молитвени нужди


  • За служители с чисти мотиви в Христовата Църква
  • За управниците на страната ни
  • За покаятелен дух в България
  • За собствени сгради на църквите от БХБЦ
none.png